В Сърбия ловджийството има традиция дълга 120 години, а днес около 85 000 ловци са събрани в дружинки из цялата страна. Между тях е и един стогодишен дядо от арилския край. Разбира се, Живан Попович е най-старият ловец в Сърбия.
Може краката да не му служат като някога, но Живан и на прага на 101-вата година не се отказва от лова. Зрението още му служи, а ръката продължава да е достатъчно мирна, за да прицели добре още някой трофей. По време на богатата си ловджийска кариера невинаги е имал сърце да стреля, дори когато и заради това е имал щети.
"Отидох при орехите, да пазя орехите от катерици. А дойдоха две катерици и едно десетина малки катерички. Те се запътиха към мен и тръгнаха да отиват зад мен. Аз държах пушката и се чудех какво ще направят. И не стрелях по тях изобщо", разказва старият ловец от Латвица.
101-годишният ловец дядо Живан
Живан Попович, казват колегите, винаги е бил разумен ловец, а песента Когато бях млад ловец аз, сякаш е писана по неговите преживявания и трофеи.
"Всеки ловец е специфичен, както и Жиле казва, че има разни ловове. Обича той да се пошегува, с Жиле винаги е добро дружене, винаги има нещо ново да се разбере, има нещо и да се научи", изтъква Драган Маркович, кореспондент на списание "Ловец".
Находчивост е показал когато като младеж успял да побегне от военна болница и през окупирана Сърбия да мине пеша от Скопие до Латвица. Бил е мобилизиран в четниците, после и в партизаните. А когато е демобилизиран се посветил на селско стопанство, в Латвица изградил къща и спечелил най-големият житейски капитал.
"Седем деца имах, едното почина, а още шест са живи. А 34 имам живи - синове, щерки, внуци, правнуци", споделя Живан.
Във всичко трябва да си умерен, казва Живан, който се труди всеки ден поне нещо да свърши. От лова не се отказва, казва, на първо място заради друженето и ловджийските истории, които винаги са интересни.
