БМВ като мрачен предмет на желание
На първия сингъл на Рибля чорба излязла и Б страна - Той и неговото БМВ. Както може да се предположи от имиджа на групата и заглавието на парчето, чак и ако не сте чули песента, осъждат се мъжете, които имат успех сред жените, защото карат баварската машина. Въпреки това че Рибля чорба е имала истински неволи и завършила на съд чак заради песента за Мерцедесът с шест врати, ясно намекващ за класика от автомобилния парк на Йосип Броз Тито какъвто в това време още имали и Джак Никълсън и Ким Ил Сунг, известният Мерцедес 600 Пулман, това споменаване на БМВ много добре показва статуса на тази марка в тогавашна Югославия.
В югославските филми БМВ много рано се е преборил за позиция не само на статусен символ - а вече и за предмет на желание на някои култови герои. Първият е Бране Флойд в Национална класа 1979 година, който е много търпелив с бащата на Шиля, за да му осигури той една от алпините, напомпани БМВта, които се озовали в Съюза.
След това Боба Попадич в По-добър живот страстно иска да купи БМВ от наследството, което децата на Гига и Емилия ще получат ако изпълнят определени условия. Накрая, една от финалните сцени е заснета в търговския салон на БМВ когато Боба Попадич идва да купи БМВ, а продавачите първоначално не вярват, че има пари за това и мислят, че е само един от онези, които искат да разгледат.
Най-накрая, деветдесетте донасят период в който жаждата за БМВ се осъществила. В това най-далеч отива филмът Ране в който БМВ е символ на възхода както на чичо Куре, така и на Пинки и Шваба в подземния свят.
Интересно е, че в този период по много подобен начин БМВ е фетишизиран и във филма Assassin(s) на Матийо Касовиц, и като не могат да се направят ясни паралели кой на кого е можел да въздейства, тъй като филмите са излезли в същото време, би се казало, че тези лимузини в този момент са изпращали сходни съзидателни импулси от Белград до Париж.
Рядко е забелязан детайлът, че Драган Бйелогърлич в ролята на старшина от Службата за държавна сигурност Аца във филма Наташа кара БМВ Z3, същият модел, който е лансирал Джеймс Бонд във филма Golden Eye. В сцената на срещата на две БМВта в Наташа иначе участват автомобилите на Бйелогърлич и Самарджич. Това не е първи път автомобилите на самите актьори да са на екрана. Да кажем, Милена Дравич кара собственото си БМВ в телевизионния сериал Майсторска работилница, шедьовър на Здравко Шотра в пълна сила, а любителите на автомобилите тук могат да видят още някой актьор, който е дошъл на снимки със своята кола.
БМВ не губи от своя фетиш и в новите филми. В Малкия Будо на Данило Бечкович, интригата в началото на филма е резултат от вземането на заем на БМВ, което по-късно има значителна роля в движението на главния герой в града, бягството през града и т.н. Сергей Трифунович, който играе Миша, дава на заем БМВ лимузина в Малкия Будо, играе и Вукмир Вукмир, лошият от Сръбски филм, който дава своето доверие на същия производител.
Сааб за отмъщение
Сааб от друга страна е доста силно застъпен като пример на гладкост и изтънченост на героите. От една страна, трябва да се има наум, че във втората половина на деветдесетте, Сааб е бил любима кола на нашите режисьори, най-изтъкнатите саабисти са били Емир Кустурица и Сърджан Драгойевич в този период. Междувременно, Сааб като марка е на практика изтрит от автомобилния парк на нашите филмови автори, и днес му е верен само режисьорът на Малкия Будо Данило Бечкович.
Сааб във филм е бил избор в Милош Бранкович, за едноименния герой във филма на Небойша Радосавлйевич - Чупка. След това един стар Сааб олдтаймер кара Милош, главният герой в Сръбски филм на Сърджан Спасойевич, и тук имаме един пример за опозиция Сааб - БМВ в който бохемът и артист кара шведска марка, а представителят на подземния свят, парадържавните институции и т.н. остава предан на стария статусен символ.
Във филма на Спасойевич иначе участва Саабът на познатия белградски архитект Мустафа Мусич Сценографите са го забелязали паркиран на улицата и по номера издирили собственика, който с удоволствие им го отстъпил за нуждите на снимките. Чест случай е уникални возила на частни собственици да бъдат отстъпвани за снимане - интересен е, да кажем, случаят с американския кабриолет лимузина, който в началото на осемдесетте отстъпил Педжа Д`Бой за снимането на сцените на пристигането на африканска делегация в Бор във филма На път за Катанга на Живойин Павлович.
Разбира се, от днешна гледна точка когато Сааб е банкрутирал и на практика вече не съществува като производител на автомобили какъвто го познаваме, това измерение на характеризиране чрез избор на возило има носталгично измерение. Решението героят да кара Сааб е оправдано не само заради имиджа на марката, а и естетично. Саабовите автомобили, от изгледа на шасито до организацията на командните уреди са просто различни от повечето други коли и е съвсем логично такива машини да бъдат избирани от хора, които се различават от околните, а знаят какво е добър автомобил.
От друга страна, БМВ е марка, която е припозната от начало като много чест избор на държавните функционери, а особено службите. Трябва да се има наум, че на автомобилните пътища в Източна Европа, зад Желязната завеса като прехващачи главно са господствали БМВта и мерцедеси, и в СССР, и много други държави те са важали за господарите на пътищата, по които гражданите кретали в трабанти, москвичи, лади, дачии, шкоди и т.н.
Домашна индустрия
Всичко това не означава, че югославските автомобили в определена мярка не са вдъхновявали нашите автори. В крайната линия, Бране Флойд е желал алпина, но е карал много комичен фичо на пистата. Няма съмнение, че браниният фичо е един от главните герои във филма и значителен символ на трудностите и борбеността на главния герой. Сценаристът на филма Национална класа, Бранко Балетич, е един от най-големите автомобилисти в нашата кинематография, и минава за един от най-вещите шофьори. Неговата голяма любов са били Фолксваген Костенурка, а е режисирал и филма за пътуването Застава 101 от Крагуевац до Килиманджаро. Балетич в реализацията на този документален филм е участвал и като режисьор и като автомобилист, и след няколко десетилетия недостъпност сега най-накрая отново може да се погледне тази история за начинанието от 1975 година.
Останалите автори не са били толкова ентусиасти за фичо, стоядин и Югота, всякак по-малко от американците, които в един момент дали на Юго много сериозна роля в своите филми, освен това поставяйки го като пример за лош и ненадежден автомобил. Може да се каже, че е много богата филмографията за Юго, от полицейската комедия Dragnet с Том Ханкс и Дан Акройд през The Crow и Die Hard With a Vengeance до известния Drowning Mona в известен смисъл поставя Юго в американската култура като пълна противоположност на онова което е представял БМВ в нашата.
За щастие и на наш терен, местните возила са вдъхновявали чуждестранни автори. В два случая в СФРЮ е работил известният френски майстор за автомобилни акробатики във филми Реми Джулиен. Нашите каскадьори, но и филмови работници изобщо с голямо уважение и носталгия говорят за този период, защото Джулиен спада в реда на култовите фигури когато става дума за кино спектакъл. Неговите работи не можем и да изброим, затова е достатъчно да се каже, че неговият отбор е бил задължен за автомобилните каскади в Бонд. Това говори достатъчно.
При нас Джулиен първо е работил във френския филм Twist Again a Moscou на Жан-Мари Поаре. Трудно някой би очаквал, че режисьорът на тази салата от главно неуспешни гегове в опит да се превърне в модерен вариант на Ниночка, няколко години по-късно ще снима един от най-големите неамерикански кино хитове на деветдесетте Les Visiteurs, а благодарение на дистрибуторската къща М Експорт-Импорт ще стане голямо режисьорско име и при нас.
Във филма Twist Again a Moscou, Сърбия играе Русия и с много интересни промени на контекста на различни местоположения, каквито са спортният център Ташмайдан (който играе концертна зала), Техническият университет (който играе вход в концертната зала), Главната поща (която играе партийна централа) и Градското събрание (което както винаги при чужденците играе вход на хотел) напълно се осланя и на нашия автомобилен парк. Така в едно голямо преследване, което е по-добре представено от Джулиеновия маниер отколкото от режисьорския, участват редица Лади Ниви, но и един фичо, който много бързо става симпатичен, комичен, носител на действието, докато може би в най-изискващата акробатика като главно возило се появява камион Прага.
Стоядиновци и фичовци много често са могли да се срещнат по източноевропейските улици във филми снимани при нас, въпреки че би било логично да ги видим на италианските улици ако имаме предвид самият дизайн на колите. Но, не са всички екипи еднакво педантични когато става дума за избора на возило което ще се появи на екран. Спомняме си за нещастния Флориан Фон Донерсмарк който в оскаровия филм Das Leben Der Anderen, героят в екстериора влиза в стар мерцедес, а интериорът се снима в напълно нов. Това можем да кажем и за голям дял от нашите автори, изглежда че в голям брой случаи не ги е грижа за това какво ще карат героите им и каква картина си създава зрителят за тях на основата на колата.
Ярки примери за филми за автоентусиасти са, разбира се, Белградски фантом на Йован Тодорович, който реконструира известния случай от 1979 година, съответно Едит и аз на Алекса Гайич. Анимираният филм на Гайич говори за Белград в бъдещето в който вече се возят на летящи автомобили, но те са футуристичен редизайн на някои крагуевски класики или обществени возила от нашето време.
Изглежда, че нашите автори започват да мислят за това коя кола карат техните герои когато трябва да ги сместят в миналото или бъдещето. Все пак, за нашата кинематография най-важното е това, че нейният волан полека поемат млади режисьори, и че от Юго - нещо което се произвежда, за да имат работниците какво да правят - полека започва да прави нови модели - нещо което се произвежда, за да хората да имат с какво да излязат пред света.
Автор: Димитрийе Войнов
