От създаването на Югославия до нейното разпадане музикалните води са владени от редица поп-рок групи. Някои от тях са успели да оцелеят във времето и след разпадането на някога най-голямата държава на Балканите, но едно е сигурно - всяка група е имала желание поне малко да представи своите виждания и гледна точка към света в песните.
Повечето от нас баладите на стара Югославия слушат в моментите когато плачем или по радиото докато сме в колата, а малцина знаят, че множество песни крият истинска житейска история. Любовни измами, трагедии или смърт са подтикнали авторите в онези тежки моменти да пренесат своята болка в сърцето в стихове, които ще бележат историята на едно време. Така Здравко Чолич в песента "Тя спи" е описал случай, който в онези дни е потресъл целия Балкан, а Милан Младенович е посветил едно парче на девойка, която починала от предозиране с хероин, тогава едва пристигнал по тези пространства. Да започнем подред, да разберем какво се крие зад съдбата на най-големите хитове.
Когато Дарко Рундек през 1985 година е публикувал песента "Ена" в обществото започнала да се върти историята, че я е посветил на фаталната актриса Ена Бегович с която се запознал по време на снимките на филма "Балкан експрес". Любовната връзка, която се родила между тях е била предмет на всички истории в града, а хубавата блондинка му дала огромна подкрепа да преброди проблемите с наркотиците и да спечели битката с дрогата. След края на връзката, написал песента с която искал да запази от забравяне този период от живота. От друга страна, в медиите когато са го питали откъде е вдъхновението за тази песен, винаги е давал кратки отговори.
- Ена е продукт на поетичната свобода, така се нарича, защото се римува с жена - гласила изявата на певеца.
Известната група "Биело дугме" има редица хитове, но един има романтична любовна история. Песента "Селма" е написал Владо Дияк, посвещавайки я на Селма Борич в която е бил влюбен. В едно предаване Селма е обяснила, че когато е била на 16 години се запознала с Владо, който бил влюбен в нея. Била е родом от Зеница, а учила в Сараево. Често през уикенда е пътувала до вкъщи с влак и веднъж Владо я срещнал на този път. Предложил да й носи малкия тъмночервен куфар до железопътната гара. Изпратил я до влака, прозорецът поред който е седнала бил разбит. Той й подвикнал: "Селма не се навеждай през прозореца." След тази среща, Владо Дияк написал песента, а Селма не знаела, че е оставила такова впечатление в него. Чак през 1962 нейният баща й пратил вестник в който били публикувани стиховете на Селма. Никой от колегите й не вярвал, че точно тя е тази Селма за която се пее. За пръв път Селма е чула тази песен в изпълнение на "Биело дугме" през 1975 година в концертната зала "Ватрослав Лисински". Влада никога конкретно не й се е обяснил в любов, само я гледал изумен, разделили се, а дори и никога не са се целунали.
Тежка житейска история се крие зад песента "Йелена" на група "Болеро". Много пъти публиката е слушала и занесена е пяла легендарния хит. Всички мислели, че е посветена на девойката на един от членовете на бенда. Истината е напълно различна - Мишо Бартулица, автор на текста и член на бенда, посветил тези тежки стихове на своята майка, която го е оставила при раждането. Според историите на по-старите фенове, когато по-късно е опитал да я намери, тя не е искала да го види, което е опял в последните две строфи на песента. След това знание, повторното слушане на "Йелена" пълни със сълзи и очите на днешните поколения. Парчето на Здравко Чолич "Тя спи", крие ужасна история за девойка, която са опитали да изнасилят.
Когато през далечната 1993 година "Прляво казалище" записа баладата "Тази нощ когато се омъжваше" всички безброй пъти са слушали тази песен и знаели, че ще стане голям хит. Истината, която се крие зад това парче е единствената причина заради която песента е твърде тъжна и нереалистично болезнена. С тази песен мнозина вече 25 години патят, а не знаят какво наистина се крие зад нея. Лидерът на бенда Ясенко Хоура имал девойка, която била център на неговия свят. Като трябваше да отиде на отслужване на казармата, тяхната раздяла била неминуема. Не е имал желание да се раздели завинаги с нея, а мислил, че ще го чака когато се върне след военната служба. Двамата се разбрали, че ще продължат любовта след връщането от казармата. След година се завърнал в родния град, а неговият бенд вече имал уговорено участие на една сватба. Когато дошъл в ресторанта имал какво да види, неговата девойка се омъжва за друг. Ясенко никога не е искал явно да говори по тази тема, но в някои стари преразкази на тази история се споменава, че девойката, малко след венчавката, се самоубила като се простреляла в главата.
През 1974 година обществото останало в шок когато девойката Милица Костич, която била ученичка в средното медицинско училище скочила от 11 етаж на Рубиновата кула в Крушевац. Милица подмамена от един момък дошла в апартамента в който я повикал, за да телефонира на неговата приятелка. Този младеж е бил един от петимата насилници, който заедно с тях искал да извърши групово изнасилване. Молила е да я пуснат, а те били решени в намерението си, така че Милица намерила единственото спасение в бягството. Когато останала сама в стаята, скочила през прозореца от 11-ия етаж. С тежки травми е закарана в болница където няколко дни по-късно е починала. В спомените за това събитие, Чола е написал песен, която посветил на нея.
Несподелената любов от младостта известният певец и композитор Арсен Дедич е описал в песента "Не се дава Инес". Арсен и сплитчанката Инес Барези са се запознали в Белград, където са започнали своя любовен романс. Любовната история не потраяла дълго и била толкова силна, че оставила голяма следа в Дедич, имал желание да я преточи в песен, която много по-късно ще изпълни Раде Шербеджия. Инес няколко години по-късно се преселила в Милано където се омъжила за един италианец.
Когато се спомене песента "Хвърлила е всичко в реката" за всички това е асоциация с група "Индекс", но нея за Даворин Попович е написал Кемал Монтено.
- Давор имаше гадже, бяха пред брак. Голяма любов беше това. И на нея й се удаде възможност да замине за Америка. Но вече беше бременна и тя реши да абортира. Така се създаде този дял "носеше нашата любов, първият цвят на нашето щастие, хвърлила е всичко в реката и тръгна в друг свят" - разказва в едно интервю Кемал. След дълги години на едно участие в Швеция Давор е видял в публиката девойката, тръгнал да я търси, но не успял. В същото време докато е писал песента за Давор, Кемал се влюбил в девойка от Чаплйина:
- Какво да правя, влюбих се. Тръгвам за Чаплйина да я потърся, отивам до там. Лутам, гледам ще я срещна ли някъде, нищо не знам, нито къде живее, нищо. Вървя така по Чаплйина, лято, осемдесет градуса, и изведнъж, на един ъгъл, стои тя, боса, а около нея - цветя. Продава цветя. И на мен ми остана тази картина. Така е създадена частта "стоеше насред градина като най-хубавото цвете", обяснил е Монтено.
Всеки който поне веднъж е бил влюбен в девойка, която носи името Тамара й е посвещавал едноименната песен от Борис Новкович. По неговите думи, той е написал тази песен в средното училище, по любовната история на свой приятел, който се разделил с девойката си. Няколко години по-късно когато е разбрала, че става дума за нея, обадила се на неговия приятел, но не се стигнало до помирение.
- Песента се създаде просто, тогава бях хлапе, тийнейджър, имах 17 години. Направих песента, но имах проблем с текста, защото тогава пишех всички песни на английски. Обадих се на приятел, който ми дойде на помощ и заедно седнахме. Пример ни беше един приятел, който преживя една трагична любов с една Тамара и така се създаде текста - заяви Новкович в едно интервю.
Била е една от най-търсените югославски манекенки, Биляна Невайда Шевич, от Бора Джорджевич тогавашно гадже като завещание е получила чак две песни. Първата "Остани боклук до края" е създадена след тяхната раздяла и заминаването на Биляна за Сараево.
- Беше вечерта. Звъни телефона, обажда се Бора. Моли ме да се срещнем в "Под липата" да ми прочете песента, която ми е написал. Оправям се и отивам да го видя, а там... Точно като в песента: "Докато стои на бара частично пиян, мразейки по малко и себе си и другите, убива леко коняк, цигари" (смях). Сядаме на масата и той така с питието, от своята известна тетрадка, в която записваше стиховете, ми прочете: "Не съм от онези, които цвилят, повече те нямам и какво мога за това, поне се усмихни като ме видиш, остани боклук до края!". Първоначално това "боклук" ми звучеше малко грубо, но когато разбрах, че този "боклук" е всъщност една опасна, феноменална особа от която той е очарован, а тя немилосърдно го оставя, определено ми допадна песента! Обаче, това беше всичко. В този момент не предизвика никакъв потрес в мен. Спомням си, че чак бях равнодушна и когато това парче пускаха на моята сватба. Изобщо не ме трогваше - разказала веднъж Биляна и допълнила, че песента "Два динара друже" е създадена в същата вечер в която завинаги си е отишла от Бора.
