Подвигът на най-добрия сръбски тенисист на Откритото първенство на САЩ, на което спечели 14-а титла от Големия шлем в кариерата с победа над Хуан Мартин Дел Потро, доведе до там местното известно списание "Ню Йоркър" да посвети голямо внимание на Новак Джокович.
Текстът на Джералд Марзорати, бивш редактор на "Таймс", пренасяме в цялост:
"Новак Джокович връща много сервиси на съперника. Наистина много, може би повече от който и да е друг професионален тенисист, когато играе добре. Един от най-добрите е в това, може би и най-добрият на всички времена. Неговите ретури не са чудесни, нито впечатляващи, не трябва и да бъдат такива. Той рядко опитва от ретур да осъществи директна точка. Неговото връщане на сервиса е просто, с цел да "неутрализира точката". В този мощен тенис какъвто се играе сега, сервиращите винаги опитват с първия удар или да направят ас или, много по-често, сервисът им да бъде такъв че да последва ретур, който да им върне топката "плитко", и то на форхенд. Това е причината форхендът да е удара, който много играчи изпълняват най-силно и най-точно, така че в такава ситуация сервиращият трябва да поеме контрола: той изгражда точката като създаде възможност за директна точка, или накара съперника да тича, защото непрекъснато е под натиск. Джокович, със своите ретури, намалява този контрол на онзи, който сервира. Той връща сервиса в средата на терена, или на страната на противниковия бекхенд, при това го прави дълбоко, топката да отиде на самата основна линия. Това е особено точно когато за това се удаде възможност пред Джокович на втори сервис на съперника. А тогава тази точка е на разполагане и на единия и на другия.
В неделя, във финала на Откритото първенство на САЩ, Джокович игра против Хуан Мартин Дел Потро, аржентинецът, който е един от най-добрите сервиращи в тениса. Джокович спечели този мач в три сета, 6:3, 7:6 (4), 6:3, стигайки до трета титла от Откритото на САЩ, а 14-а от турнири от Големия шлем. Върна 80% от сервисите на Дел Потро, спечелвайки половината точки когато аржентинецът трябваше да сервира втори път. Това и осигури пътя към победата.
Хубаво е по добър начин да се връщат сервисите, но това не е нещо невероятно вълнуващо. Това е едно систематично нещо и може да ви доведе до това приятел, по-малко ентусиазиран по отношение на този спорт, да ви пита "Как можеш да гледаш тенис?". Мъжкият финал в определени моменти беше малко скучен, като времето което покривът държеше извън терена на "Артър Аш". Имаше прекалено много размени на удари в които съперниците удряха топката в стил "само нещо да се случва", особено в онези неутрализирани точки когато Дел Потро сервираше. Имаше и десетина непредизвикани грешки от двете страни, а те често, и необяснимо, се случваха точно при тези дълги размени. Малко бяха онези впечатляващи, кратки точки. Публиката беше за Дел Потро, пеейки: "оле, оле, оле, оле, Делпо, Делпо", и то между точките. Почти всеки път. Делпо е обичан в Ню Йорк, въпреки че точно тук изненада любимеца на публиката, Роджър Федерер, във финала през 2009. А може би го обичат точно заради това. Той е нежен великан, изключително готов за състезания, но и за хуманитарна работа, той е някой който обича света около себе си - по светски начин. Джокович също е такъв любител на планетата, но той не получава любов от Ню Йорк. Или, по-точно, нито веднъж в тези шест финала на Откритото първенство на САЩ на които съм присъствал лично (бил е на осем такива, досега). Уважение получава, да, но не и любов. Той е Иван Лендъл на това десетилетие. Но, Лендъл и никога не се е интересувал за това дали ще го обичате.
Джокович се посвети на работата, "блокира" привърженическите празнувания на неговите грешки при първия сервис или подвикванията когато се подготвя за втори (чувал е той и по-лоши неща: когато игра против Федерер във финала през 2015, в онзи мач, който го отлага дъждът, алкохолизираната публика достигна почти хулиганско ниво на поведение). В осмия гейм на първия сет, когато Дел Потро сервираше за изравняване на 4:4, Джокович успя от 40:0 да стигне до пробив. Седях зад Крейг О`Шанеси, който години пише за тенис стратегията, а в последно време работи с треньорския щаб на Джокович, събирайки данни и давайки съвети за тактиката. Той се наслаждаваше на ретурите, които доведоха Джокович до възможности за пробив. "Дълбоко! Дълбоко! Дълбоко!" викаше през рамо.
"Най-джоковическия" ход на Джокович, обаче, дойде в четвъртия гейм на третия сет. В предходната част, Новак се наработи до тайбрейка и го спечели, но не само с добро връщане на сервиса, а с неуморно форсиране на бекхенда на Дел Потро, в който липсва сила и промяна на посоката каквато имаше някога, което е последица от редицата операции на лявата китка. В споменатия четвърти гейм на третия сет, Джокович лансира силен, нисък ретур на втори сервис и тръгна напред за печеливш удар от воле; блокира сервис при който топката летеше със скорост 204,3 км/ч, за да започне размяна, която ще му донесе възможност за пробив; тогава, при втората възможност за пробив, върна сервис точно между краката на Делпо, карайки го по чуден начин да се върне назад и прибързано да изпрати един форхенд, който Джокович посрещна и преди топката да падне на земята, осъществявайки след това директна точка. Въпреки че в продължението на сета и двамата имаха по пробив, мачът всъщност вече беше свършен, точно в този момент. И, след повече от три часа, което е прилично дълго за мач от три сета, остана впечатлението, че дуелът траеше дори по-дълго. Но, тук нямаше драма, наистина, само ужасяващо чувство за неминуемост. Така Джокович прави това което прави.Who do you love, baby? 🇦🇺🇷🇸— Craig O'Shannessy (@BrainGameTennis) 10 септември 2018 г.
Massive congratulations to @DjokerNole for winning the #USOpen. An absolute pleasure to work with Marian Vajda to nail 7 straight game plans. Strategy & talent stood tall tonight! 💪👊👍👍 pic.twitter.com/2by3SHKRlT
Имаше чудесно лято. Спечели Уимбълдън, сега Откритото на САЩ. Неговата 14-а титла от Големия шлем го изравни с Пит Сампрас. Още една и ще се придружи към Федерер и Надал като един от тримата най-големи шампиони в Големия шлем за всички времена (в случай, че ви трябва допълнително доказателство, че това е била златната ера на мъжкия тенис). Когато за последен път бях на трибуните да гледам Джокович, през март, отпадна във втория кръг на Индиън Уелс, губейки от квалификант, докато лакътят му беше превързан, а самоувереността предмет на сериозни размисли. Сега напуска Ню Йорк като трети в света, пред него са само Надал и Федерер.
Но, и двамата много ясно знаят, всеки по свой начин, кой в момента играе най-добрият тенис.
Джоковичевите връщания на сервиса официализираха завръщането на Джокович", заключи Джералд Марзорати в своя текст за "Ню Йоркър".
