неделя, 23 септември 2018 г.

Дино Раджа за бурната младост: Дивац и аз за малко да загинем в Юго


Някогашният хърватски баскетболист си спомни за интересни случки, които е преживял, израствайки със сръбския ас.

Бившият хърватски баскетболист Дино Раджа, отскоро член на Залата на славата, изтъкна как в същото място трябва да бъдат и Тони Кукоч и Владе Дивац, а тогава се присети за някои анекдоти в които той и сръбският ас са главни действащи лица.

- Владе Дивац. От първите контролни събирания на перспективни играчи под ръководството на Русмир Халилович си паснахме той и аз, а така е останало и до днес. Винаги ми е бил някакво мерило от което трябва да бъда по-добър и заради него съм, между останалото, се карал да бутам напред - написа Раджа във фейсбук и продължи:

- Няколко наши щуротии. Пръв между нас имаше автомобил. Фамозното Юго 45.


Веднъж ние двамата на по 18-19 години закъснявахме за подготовки в Пирот. Автомобилът скърца да полудееш и аз го питам какво е, а той каза, че няма представа. Возим се така няколко часа до Пирот и аз го наговарям да отиде в някой сервиз да го види някой. Идва майсторът до нас и казва: "Вие не сте нормални. Накладки изобщо няма. Директно желязо в желязо. Можели сте да загинете." Но какво сме знаели ние тогава?


Разкри Раджа и още една история от подготовките в Стара планина:

- След обяд отива той в тоалетната и запалва цигара. Аз нещо чета на кревата и влетява Пешич на проверка. Пита, бесен като куче: "Кой пуши тук?" Очакваше: "Не съм аз, не съм аз." А нашият от тоалетната крещи: "Аз съм". Пешич, шокиран, обърна се, отиде си и никога не е споменал и дума. На Дивац благодаря за всичко. Наслаждавах се да играем заедно и заради тебе съм бил по-добър играч.



Познавахме се в душата

- С идването в Партизан идват легендарните дуели с нас в Сплит. Иначе винаги е бил голямо дете и само майтапи му бяха в ума. Провели сме на подготовки месеци и месеци всяка година. От 1986 до 1991 съм провел повече време с него отколкото със своите вкъщи. Разбирахме се на терена и извън него. Фамозното Бормио, блестяхме на финала. Всъщност, всичко което сме играли заедно е било връх. Познавахме се в душата. Единият скача, а другият търчи. В комбинация с Тони и Дражен, сме се назабивали колкото душата ни иска.