петък, 14 септември 2018 г.

Ваня Гърбич в писмо до по-младото си аз: Ходи с вдигната глава. Олимпийски шампион е философия на живота


Не бъди и не се прави на някой друг.

Бъди Ти. Онзи който си. Онова което си. Само така ще бъдеш достоен да погледнеш себе си в очите в отражението в огледалото. И когато грешиш, греши заради себе си. Не защото се плашиш, а защото искаш да направиш онова в което вярваш.

Хората които имат свой интегритет и следват своите принципи на основата на морални начала и убеждения са Хора. Другите са само черупки, които живуркат, а не живеят. Преживяват като свине в калта. Без цел. Мотив. Вдъхновение. И мислят как да напакостят на Хората. И завиждат на Хората. Защото не са достойни. Защото са мръсни. А знаят това.

Дръж се така, че като ходиш да правиш това с вдигната глава, защото си последователен и горд с това което си, откъде си и кой представляваш. Защото си чист пред Бога и пред себе си. Така ще живееш. Опознай себе си. Не се плаши да разбереш нещо лошо или някоя граница. Усъвършенствай се. Така ще знаеш колко можеш. И всеки ден се труди да надминеш тази граница. Това ПРАВЯТ олимпийските шампиони. Те не печелят медали. Защото мнозина, които ги имат не са достойни за тях.

Олимпийски шампион е философия на живота. Начинът по който функционираш и живееш. Това може да бъде всеки който е готов да живее за това вярване. По такъв начин. Това е път по който по-рядко се върви. И не е комфортен. Комфортът прави гените мързеливи. Комфортното никога не е създавало върховното. Страданието, трудността и мъката създават върховното. И резултата и хората.

Живей сякаш утре трябва да умреш, бъди горд как си живял и си дал всичко което си могъл. Живот без цел е живот без смисъл, недостоен за живеене. Управлявай своя живот и недей да зависиш от другите.

Не влизай никога в компромиси. Това се нарича Свобода. А само свободният човек живее.