Трибуните на стадиона на Цървена звезда винаги са били посещавани от големи хора, художници, певци, актьори... Между най-пламенните привърженици е бил и легендарният бохем Тома Здравкович, който почина преди 26 години.
На 30 септември 1991 година от сцената на живота слезе певецът с чийто песни много са отбелязвали най-щастливите и най-тъжните моменти в живота. Зад себе си е оставил десетки песни, които живеят и днес.
И докато неговите песни ги знаят всички, по-малко е познато, че Тома най-много на света е обичал Цървена звезда.
Година преди смъртта, през август 1990 година "кралят на кръчмата" е дал интервю за изданието на Звезда.
- Ценя Райко Митич, Джаич, Пикси и други великани на нашия клуб, които от Звезда направиха това което е днес. Бих бил луд, ако не ги ценя. Значи не бих знаел нищо. А аз знам... Гледал съм ги всички. Идвал съм още на стария стадион. После гледах как от ден на ден се вдига и расте Маракана. Днес като дойдеш в Звезда имаш какво да видиш - световно футболно чудо. Казват - а Партизан?... Ма какъв. Това би било същото като да сравняваш Електронска индустрия (Ниш) и Филипс. Ма глупости. Обиколил съм света, но това което има Звезда и какъв гигант е, малко клубове могат да се похвалят. Обаче..
Тук Тома Здравкович спира, отпива глътка хладко вино със сода и казва:
- Не знам как ще приемеш това. Всъщност знам, че ще ме разбереш, но не знам как ще го напишеш. Да не изпадне - тоя индианец няма връзка с педагогиката, а говори кой какъв е.
Не разбирам?!...
- Ти знаеш какво съм правил в живота. И не се кая заради това. Имал съм купища пари, а тогава един ден стигнах до дъното на живота когато останах без динар в джоба. Тогава отново се вдигнах и днес не ми липсва нищо. Ако се родя отново, нищо не бих променил. Човек трябва да живее пълноценен живот.
Пак не разбирам?!...
- Разбираш... моето сърце бие за футболистите комарджии, които живеят пълен живот. Точно както аз съм го живял. Те не делят своя талант на лъжичка, а немилосърдно го харчат пък каквото изпадне. Такива са били Шекуларац, Срба Стаменкович, Сеад Сушич... а от другите клубове, покойният Зоран Миладинович, преди всички. Все пак, Шеки е за всички тях - индианец! Чудо от човек!
Чак сега ми е ясно онова с педагогиката. Мислиш, да не кажат: Ето Тома голям звездаш, а така разваля децата ни със своите изяви в новините.
- Па да! Бохемщина и спорт?... Това не върви заедно. Но виждаш по мен, върви. Какво му липсва на Шекуларац. Ще остане записан докато съществува света като чудо от човек и талант. А какво повече от това? Някои казват, че Шекуларац е изиграл за първия отбор на Цървена звезда по-малко от 400 мача, докато там някои, няма смисъл сега да им споменавам имената, изиграли много повече от него. А аз сега да ти изброявам тези, които са изиграли по 400 мача за първия отбор, може би, и не си чул за тях. Добре, ти си... но моят син, който е на 12 години сигурно не е. А за Шекуларац?... Няма шанс. Щом започнеш да се интересуваш за футбол първо чуваш за Шекуларац. Искаш или не искаш...
Тома Здравкович и днес гледа всички мачове на Цървена звезда, разбира се когато задълженията му позволяват. Но ако не може да се отрече от своята Звезда може поне да боледува за романтичните времена, които завинаги отминаха.
- Знаеш ли, че Шекуларац и Миладинович са били най-добри приятели извън терена, а в дербито люти противници. Колко нощи съм провел с тях в бар "Кристал" (намирал се е на мястото където днес е Югоекспорт магазин) - Сещам се, една вечер в бара идват Крца Томич, бек на Цървена звезда и Спасойе Пая Самарджич национал и дясно крило на ОФК Београд, и право на нашата маса. Покойният Зоран Миладинович ги пусна да изпият по едно питие и им каза: "А сега хайде сега вкъщи на спане. Това не е за вас. Не трябва да правите това за което не сте родени. Ще си опропастите кариерата, а никога няма да бъдете вписани в списъка на нощните "шмекери". Пая и Крца приеха този съвет на Зоран съвсем добронамерено и по-късно, винаги са изтъквали как Зоран им е помогнал да се върнат на верния път и не правят някакви глупости, които не са им свойствени.
От старата гарда футболисти, популярният певец изтъква и Тодор Веселинович за който казва:
- Никога няма да прежаля, че Тоза не е носил екипа на Цървена звезда. За утеха и Войводина има "червено-бели" екипи. (смее се) Какъв футболист само беше това?... А после лъв, другар... Такъв е и днес като треньор. Спомняш ли си Войводина през 1974/75 г под неговата диригентска палка спечели второто място след сплитския Хайдук? Ние тази година играхме по-слабо и бяхме трети. Но за утеха, през целия този сезон се наслаждавах на играта на Тоза Веселинович. Само като се сетя за техните мачове: на кой пет на кой шест.
Ясно е за всички, че Тома Здравкович не обича днешния т.нар. индустриализиран футбол и на края на този разговор за изданието на Звезда казва:
- Наясно съм, че днес футболът е станал бизнес номер едно и нито един треньор не смее да рискува и да даде предимство на красотата над полезността. Но сякаш не е така и в песните в моята професия. Аз все пак останах онзи стар неповторим романтик. Освен всичко, сега в 52-ата година на живота, късно е да променям каквото и да е. Ах, само да оздравея и да изляза от тия четири стени...
