На този ден през далечната 1928 година на Калемегдан е открит Победник (Победител - б.р.), величествен паметник на Иван Мештрович, който днес е символ на Белград. Историята за това как с тежка мъка е "изборил" своето място в сръбската столица, как първоначално е трябвало да стои на Теразия и как не се е допаднал много на тогавашните жители често се разказва, но как този символ на Белград е трябвало да се казва наистина е много по-малко познато.
През далечната 1913 година председателят на Белградската община Люба Давидович поискал от известния скулптор Иван Мештрович, в чест на сръбските победи в Балканските войни, да направи паметник, който да стои на най-посещавания белградски площад - Теразия.
Първата световна война и създаването на нови държави са спрели работата на Мештрович, така че до поставянето на паметника се стигнало чак през 1928 година и то не на Теразия, както е планирано първоначално, а на Белградската крепост. Преди това, паметникът е жестоко критикуван, а на добра част от обществеността е пречел и фактът, че мъжът, който Мештрович е изваял е - гол.
Цялата тази история е добре позната на обществеността и често е преразказвана, а в нейната сянка обикновено остават занемарени някои други детайли - например как Иван Мештрович всъщност е замислил да изглежда паметника и как точно е трябвало да се казва!
За съжаление, оригиналните планове на Мештрович за паметник на Теразия не са запазени. Известно е, че моделът е предвиждал монументален фонтан с диаметър от осем метра, с четири лъва, които да го красят и в средата петоъгълен стълб от пет-шест метра - символ на петвековното робство под турците.
На върха на стълба би стояла мъжка статуя с птица в едната ръка и спуснат меч, обърнат надолу, в другата като символ на мира и миролюбието, но и готовността във всеки момент да реагира на нападение.
Интересно е и това, че този паметник всъщност чак по-късно става "Победител". Първоначално, цялата композиция е трябвало да се нарече "Вестител на победата". Това име се споменава и в преписките на скулптора и в градските власти.
По-късно все пак, очевидно по идея на Мештрович, който е обичал второто име, паметникът е наречен само "Победник", макар че като едно от неофициалните имена дълго се споменавало и "Соколар" по което би могло да се заключи, че птицата в ръката на победителя е сокол.
По времето на откриването на паметника е имало и още от онези, които са го наричали със старото име. Отекването на това може да се намери и в речта, която тогавашният председател на белградската община д-р Коста Кумануди произнесъл на откриването на паметника на Калемегдан на 7 октомври 1928 година.
"В паметника е даден лик на вестител, който през онези големи дни на създаването на нашата държава обявил пред цял свят победата от която е поникнало Кралството на сърби, хървати и словенци. Днес, опрян на своя меч, този вестител гордо се издига като горд пазител на постигнатата свобода. Този паметник е дълбок символ на несломимата сила, която в себе си носи духът на нашето племе, защото, бдейки над портите на града, ще служи като вечно напомняне, че не трябва и не може да се разбие онова което народният гений е създал" - заявил Кумануди.
Това е била първата реч, която белградчани са слушали през мегафон.
