През октомври се отбелязва годишнина от смъртта на големия актьор Павле Вуисич, а малко познато е, че е писал стихове, като от повечето не е бил доволен.
"Искам да умра, Боже, който си всемогъщ, направи така и бъди спокоен, ще платя. Знам, и ти си корумпиран...", гласи едно от стихотворенията, които е написал Павле Вуисич.
Големият актьор е роден на 10 юли 1926 година, а е починал преди 29 години, на 1 октомври 1988. Често е писал за смъртта, сякаш я е чакал. Сякаш й се е надявал.
Бил е поет затворен в тялото на актьор, заробен в общество и система, които не е понасял, поробен в професия, която е презирал.
"Той беше извънреден поет. И това не се знае. Но непрекъснато късаше, а аз събирах да не види той и след смъртта му ги събрах. Той скъса и първата си актьорска награда. Иначе беше много талантлив. Но видя, че няма как и започна да работи по филми, и остана в актьорството. Измисли си и псевдоним - Вишнин. Цял живот съм чакала да започне сериозно да пише и когато изпадна в депресия, помислих, че е дошло времето. Но нямаше нищо от това", заяви неотдавна съпругата на Павле Миряна.
Не е искал никой да присъства на погребението освен неговата жена, а в последната версия на завещанието му пише:
"Моля смъртта да се обяви три дни след погребението".
Искал е да умре без да се разчуе, това да не бъде новина. Никой да не възхвалява живот, който той не е обичал. На погребението нямало никого, само неговата Миряна. Не е имало некролози, снимки. И един поп, който е довела. И не му е казала кой е покойникът.
"Само казах, че се казва Павле", казва тя.
Така е погребан раб божи Павле. Иначе, не е вярвал в бога. Попът бил тук на инат, както Павле е провел и голяма част от живота си. Текстът на завещанието му го потвърждава:
Павле Вуисич, роден от майка Радмила и баща Миша, който на деня първи ноември 1982 година, при чиста съвест и здрав ум съставя това послание. На Миряна, жена ми, всичко което имам в случай, че умра, оставям, при условието разумно да разпродаде или отчужди моето имущество, съответно своето, а ако не е в състояние да се разпорежда с имуществото, това може да прави само съдът. Миряна, ако остане след мен, да ме погребе с всички адети и чести на църквата православна, с шест попа пред моето тяло да се виждат и чуват.
Да ме погребе в нашата гробница, посмъртна реч или подобно да не се е чуло. Ония шест попа (които на инат искам) всичко онова което се прави около гроба, да правят и мълчат.
Нека в себе си пеят.
Тъй като мисля, че ще мра, защо иначе бих писал всичко това, още да ви помоля никакъв комунист да не ми държи реч, а и нито една дума да не проговори, защото в гроба ще се обърна и не само обърна, а ще стана от гроба през нощта да го моря и да му, на него и всички, колкото ги има на света, еба майката...
