Сръбските национални отбори това лято са били на стълбичката на победителите на световните и европейски първенства по-често от която и да е друга държава. До успеха водят изразеният колективен дух, творчество, яснота, треньорската работа.
Сърбия е шампион на света в отборните спортове! През лятото на европейските първенства спечелихме злато в женския волейбол, сребро в мъжкия баскетбол (младежите злато, побеждавайки на финала Испания), волейболистите бяха трети, ватерполистите в Световната лига бяха първи, а на Световното първенство трети... Нито една друга нация на планетата в последните месеци не е била толкова пъти на стълбичката на победителите на най-значимите надпревари. В какво е тайната на успеха на нашия колективен спорт?
Социолозите и психолозите смятат, че извънредните резултати са продукт на изразен колективен дух, върховна треньорска работа, добра организация, ентусиазма на чудесни индивидуалности, които водят отборите, но и яснотата и творчеството на нашите спортисти. Разбира се, допълват, медали не би имало и без висока доза патриотизъм.
Професор д-р Драган Кокович, спортен социолог, казва, че сме колективно общество което подхранва духа на общност и единство. Ние сме, казва той, като народ живели в колектив като широко семейство, а това влияе на силата на духа.
- Отборните спортове тук винаги са били успешни. В подкрепа на това говори и фактът, че само бившите СССР и Югославия са спечелили всички олимпийски медали в колективните спортове - казва Кокович за "Новости".
Нашият събеседник оценява, че големите успехи са малко и плод на инерцията от предходния период, а като пример посочва югославската школа по баскетбол и волейбол. Важна е и добрата организация, а и това, че в отборите се подкрепя духа на спонтанност и импровизации...
Жарко Варайич, славният баскетболист (притежател на олимпийско сребро от Монреал 1976 и европейско злато от Лиеж 1977), и някога много успешен директор на младежките селекции в Баскетболния съюз, оценява, че сме много талантливи за колективни спортове, и че освен физическа предразположеност имаме и високо ниво на интелигентност, което е много важно.
- В баскетбола, например, за много кратък срок от 24 секунди играч трябва да реши низ пречки, от вкарване на топката в половината на съперника и т.н. Е, затова е нужна интелигентност. Заедно с това, ние сме хора, които не могат да функционират в шаблони, така че в колективните спортове сме въвели индивидуални творения. Всеки внася своето качество в отбора и в критичните моменти дава онова най-доброто - казва Варайич за нашия вестник.
Допълва, че в тези спортове от десетилетия сме успешни, а младите се насочват към тях. Тук е, казва Варайич, и комерсиалният момент, защото тези спортове донасят сериозни пари, още повече - ако се играе в чужбина.
На въпроса заради какво в другите области не сме така успешни както в спорта, Варайич отговаря:
- Вероятно заради това, че не сме готови да отидем извън границите на своите възможности, както правим това в спорта.
Психотерапевтът Зоран Миливойевич е уверен, че за добрите резултати е важна физическата предразположеност, а хората от нашите простори я имат - високи са, крупни и яки.
- Успешни са и заради това, че усърдно тренират, усърдно работят. Имаме добри треньори, които знаят да внесат колективен дух в отбора, умеят да организират групата и да помогнат на единиците да се впишат в отбора - казва Миливойевич за нашия вестник.
Той изтъква, че младите хора виждат спорта като начин да се утвърдят и да постигнат успех в живота.
- Важно е спортисти да бъдат пример за децата и младите, които ако се обърнат към спорта няма да отидат в наркоманията, алкохола и живуркането - казва Миливойевич. - Колективните спортове показват какво бихме могли когато се обединим и че имаме голям потенциал.
Зоран Гайич, президент на Волейболния съюз на Сърбия и чудесен, успешен треньор (с националния отбор е спечелил единствените златни олимпийски медали, в Сидни 2000), акцентира, че добрите резултати се постигат вече десетилетия и че са постигани и в много по-лоши условия от тези днес, като например по време на войната.
Той като много важно изтъква това, че държавата дава награди за спечелени медали и че всеки спортист знае, че тези пари ще бъдат изплатени със сигурност. Важно е, казва, и това, че спортистите получават национални пенсии.
- Това представлява мотивация, но съм сигурен че и да го няма това, нашите спортисти със сърце и душа ще се борят за медали - казва Гайич - Много важен мотив е отношението на народа към националния отбор. Имат такава подкрепа от хората, че затова си струва да се "гине".
Гайич изтъква, че важна роля имат и "хората, които не се виждат", а това са онези, които се грижат за най-младите селекции и ги обучават.
- Тези спортисти са в най-добри ръце още от седмата година когато започват да тренират. Върховни специалисти ги оформят, добре ги обучават и избират. Децата така получават основа да станат шампиони. Това функционира като пирамида - казва Гайич.
Професор д-р Любиша Деспотович, социолог, изтъква, че медалите не са плод на систематично вложение на държавата и могат да се тълкуват по два начина:
- В съюзите чиито отбори донасят медали съществува добра организация и професинолната работа на чудесни хора. Второто е - индивидуалните характеристики на нашите играчи, които притежават яснота и творчество.
Деспотович като причина за отличните резултати посочва и високото ниво на патриотизъм, който, както казва, има повече в спортове в които няма пари.
- Защото парите генерират някои други проблеми. Например, свидетели сме, че в баскетболния национален отбор единици отказват участие от страх да не се контузят заради което биха могли да не играят за клубовете, които им плащат баснословно - казва Деспотович.
Като пример за спорт в който властва безпаричие, а резултатите са отлични, Деспотович посочва водната топка.
Милорад Кривокапич, президент на Съюза по водна топка на Сърбия, някога най-добрият вратар на света (има златен олимпийски медал от Лос Анджелис 1984 и световна титла от Мадрид 1986) каза за "Новости", че ние сме нация "богопомазана за колективни спортове".
- Изключително надарени сме. Имаме физически и умствени предразположения, емоционален заряд, привързаност към нацията... Имаме и извънредна система на работа и в тези спортове сме доста пред Европа. Когато те започнат да ни копират, ние измисляме нещо ново, така че винаги сме на крачка пред световните тенденции - заключава Кривокапич.
Низът успехи на нашите национални отбори досега разваляха футболистите. Ако утре се класират за Световното първенство, най-накрая и те ще се присъединят.
Нашият волейбол е най-добър в Европа
Волейболният съюз на Сърбия е единствен в Европа, който може да се похвали, че двата национални отбора са стигнали до стълбичката на победителите на шампионатите на Стария континент. Девойките, след спечелването на сребърните медали на Олимпйските игри в Рио, неотдавна по впечатляващ начин спечелиха злато на Европейското първенство в Азербайджан. Сръбкините блестяха и в Гран при, но един слаб ден на Ф6 в Нанджинг срещу Бразилия им попречи да играят на финал, а в мача за бронза преслушаха олимпийския шампион Китай с 3:1. Милена Рашич и приятелки тази година си извадиха и визи за Световното първенство в Япония през 2018 г. Изиграха 24 официални мача и изгубиха два пъти от Бразилия и веднъж от Япония. Нито една европейска селекция не ги победи. Всички волейболистки освен Бояна Миленкович (Цървена звезда) играят в чужбина.
Вече мислят за Олимпиадата през 2024 г
Ватерполистите през миналата година със спечелването на олимпийското злато в Рио обединиха всички титли. През това лято след защитата на титлата на финалния турнир на Световната лига в Рузи, предградие на Москва, трябваше да се простят с титлата световен шампион, след като на полуфинала на СП в Будапеща след голяма борба изгубиха от Хърватия и накрая се задоволиха с бронз. Все пак, запазиха продължителността в спечелването на медали, а мислят и за дните след Олимпийските игри в Токио през 2020 г показаха на Универсиадата в Китайско Тайпе, където селекционерът Деян Савич с играчи, които ще бъдат скелета на отбора за ОИ 2024 спечели убедително златото. Всички национали играят в чужбина, тъй като Никола Якшич това лято премина от Партизан във Ференцварош.
Автор: Лиляна Бегенишич
