Загреб има гранични спорове с четири бивши югославски републики, а решения не се виждат, пише "Франкфуртер алгемайне цайтунг". "Нойе цирхер цайтунг" пише за проблемите на славянските мюсюлмани на Балканите.
"Хърватия няма отворени гранични конфликти с Италия и Унгария, но с останалите съседи - има", пише вестникът "Франкфуртер алгемайне цайтунг" в обширна статия, която започва с показване на спора между Хърватия и Словения около Пиранския залив.
"Международен арбитраж присъди, че три четвърти от този залив се падат на Словения и призна на тази държава право на морски коридор към международни води. Словенският премиер Миро Церар нарече това историческо решение което определено ще сложи край на спора."
"Случи се обратното, отношенията между двете съседни държави, които някога бяха в състава на Югославия, драматично се влошиха. Словения сега бойкотира кандидатурата на Хърватия за Организацията за международно сътрудничество и развитие, заплашва да наложи вето и на плана Хърватия да влезе в шенгенската зона през 2018 година."
"През лятото на 2015 г, когато стотици хиляди мигранти през Балканите отиваха към севера, Хърватия не беше заинтересувана да поеме контрол на своите външни шенгенски граници. Откакто този маршрут е затворен, тях отново ги занимава либерален граничен режим."
"Защото държавата живее от туризма. Когато започна тазгодишният сезон, словенците отново започнаха да провеждат контрол по правилата на службата и веднага на границите към Хърватия се формираха колони автомобили в които се чакаше с часове. Географското положение е работещо средство за натиск. В миналото много пъти се е доказвало, че словенците не се отказват да го прилагат ако преценят, че са им застрашени националните интереси."
"Сърбия, източният съсед, често протестира заради възможни или истински дискриминации към сръбското малцинство, както и заради ревизионистките тенденции на властващата ХДЗ. Един от последните такива спорове е воден заради паметната плоча на хърватските жертви от войната в Югославия, която първоначално беше поставена в близост до бившия концентрационен лагер Ясеновац. На нея е написан усташки поздрав."
"Черна гора, съсед в крайния юг, е протестирала срещу поставянето на паметник на десничарския екстремист и отвлякъл самолет Миро Барешич. Хърватско-черногорският граничен спор около полуострова Превлак трябва да бъде завършен с билатерални преговори, двете държави не искат да се обръщат към международен арбитраж."
"Особено са натоварени отношенията между Хърватия и Босна и Херцеговина. Сараево протестира заради изграждането на моста на Пельешац, който ще свърже далматинските брегове с хърватската пътна мрежа, което би означавало заобикаляне на боснохерцеговските части на брега с Неум."
"Бошняците, т.е. босненските мюсюлмани, се бранят от обвиненията, че ислямските терористи имат свои центрове в Босна. Загреб поддържа босненските хървати в настояването да осъществят по-голямо влияние в бошнячко-хърватската федерация. Босненската тайна служба неотдавна е признала, че е подслушвала телефонни разговори на хърватски политици и предприемачи."
Авторът напомня, че хърватското отхвърляне на решенията на международния арбитраж за Пиранския залив е довело до непотребно изостряне на ситуацията и препоръчва на държавите да направят като Холандия и Германия - границата на Емс е била спорна, но, вместо да настояват на нейното точно утвърждаване, двете държави са се договорили за формиране на специална комисия, която е регулирала ползването на този регион с редица допълнителни споразумения.
"Въпросът за точните граници все още не е разяснен, но това не пречи нито на немците нито на холандците."
Идентичността на славянските мюсюлмани
А швейцарският вестник "Нойе цирхер цайтунг" е публикувал дълга статия за "гъвкавостта на славянските мюсюлмани", по-точно затова как "Горанци, бошняци, торбеши и помаци лошо се вписват в националните схеми на Балканите".
Започва с описанието на учебния ден в Рестелица, запуснато село в югозапада на Косово, в което учениците в едно училище се разделят - едните учат на босненски, а другите на сръбски език. Първите се учат по косовската, а вторите по сръбската учебна програма.
"Разделението на децата в училище е израз на политическото разделение в местното мюсюлманско население. Родителите, които пращат децата си в босненските класове определят себе си като Горанци в етнически смисъл, не като сърби, както би могло да се очаква."
"Тази дума произтича от думата Гора, която означава и региона в който те живеят. И бошняците и горанците са убедени, че само така могат да опазят своята идентичност против външните фактори, които я застрашават. Още нещо е общо за всички: това са мюсюлмани със славянски произход, чийто предци по време на петвековното османско властване от християнството са преминали към исляма. От създаването на етнически определени национални държави на Балканите в последната трета на 19 век, жителите на Гора са се отъждествявали с други нации, албанци (заради общата вяра), сърби и македонци (заради славянския език)."
В текста е обяснено и появяването на "двойствените" училища в Босна и Херцеговина. Те са "циментирали мисленето в етнически категории, което е дълбоко вкоренено в Босна. На жителите на тази държава се гледа като на бошняци, сърби или хървати, тоест като на членове на определена нация, а чак тогава (ако изобщо) като граждани на една държава (...) в противовес на това, славянските мюсюлмани в юга и изтока на Балканите, горанци, торбеши в Македония и помаци в юга на България и североизтока на Гърция са имали повече национални идентичности, които често се припокриват: така торбешите се определят като македонци, албанци, турци, мюсюлмани (в национален смисъл), като бошняци или точно и като торбеши; помаците - като турци, българи, гърци или мюсюлмани".
"Но, не припознават славянските мюсюлмани като свои само други. И те сами присвояват своите идентичности, които им се "зачисляват". За това решават техните собствени потребности, в много случаи и според местните съотношения на силите. Така националните идентичности се менят от село до село, от особа до особа, а дори и вътре в семейството. Вече според това което искат да постигнат, славянските мюсюлмани могат едновременно да скочат в различни национални идентичности и след това отново да ги променят. Може да се говори за етническа разноликост в една единствена особа."
"Този прагматизъм е преди всичко акт на съпротива срещу всички, които им се налагат като власт и искат да ги присвоят като собствена нация. Малките мюсюлмански народи в националните държави на Балканите са в своята национална гъвкавост по-модерни и по-европейски от всички онези, които в името на напредъка и обръщането към Западна Европа искат да ги притегнат в национални корсети", пише, между останалото, "Нойе цирхер цайтунг".
Саша Бойич, Дойче Веле
