Като място което събира любителите на отминалите времена, нашият фокус в Наследство почти винаги е върху автомобилите произведени до началото на деветдесетте години. Било дали са четириколесни олдтаймери или модерни класици, автомобили от далечната история, най-често стари над тридесет години, са главните звезди в рубриката. Все пак, от време на време се решаваме да отидем в малко по-близката история, а и днес имаме много добра причина за това. Божидаровият Мерцедес-Бенц А124 от 1996 година има всичко което прави една история от наследството голяма!
"През 1996 година, леля и чичо се подготвяха да се върнат в Сърбия и решиха да купят някаква С класа. Все пак, този автомобил стоял в салона и леля се влюбила", започна Божидар, допълвайки че автомобилът е вкаран в Сърбия през 2000 година, когато майка му е взела колата: "Оттогава автомобилът е директно в семейството, но във фамилията е бил от самото начало". В следващите години Божидар временно го карал, а официално го взел през 2008 година когато започнал да следва. Някои от първите и най-основни модификации, като маската от Авангард са дошли в този период: "Спомням си точно, през 2004 г купих тази решетка. За ученик, тогава това бяха големи пари, но одушевлението беше невероятно! 2005 г сложих радио, а 2007 му сложих Инфинити колони и ново Блаупункт радио." С минаването на годините, апетитите ставали все по-големи, а крайният резултат е автомобил пълен с големи и комплексни промени незабележими на пръв поглед.
Оригинално, божидаровият Мерцедес-Бенц е имал 2,2 л мотор, но той е сменян два пъти. Първият път причината е била, че моторът от използването на много кратки разстояния, т.е. първите километри на Божидар започнал да губи от своята сила: "По това време, всички приятели имаха по-бързи автомобили и аз исках да ги парирам. Често е каран и никога не е успявал да загрее и през 2006 г вече започна да харчи масло, а другият проблем беше този, че автомобилът постепенно престана да се поддържа в Мерцедес. В Лозница също така има много тесен кръг майстори, което също не помогна. Чак когато отидох в Бачки Петровац ми стана ясно какво са истински майстори. Когато през 2009 г беше оправена скоростната кутия, чак тогава изплуваха всички негативни страни на мотора. В един момент през 2011 година се отвори възможност в автомобила да се сложи напълно нов 2,3 мотор с компресор, което е и направено." Все пак, Божидар не спрял тук: "Воден от немските форуми, тогава започнах да навлизам в история с колата. През 2014 година, исках още сила и първоначално исках 420 мотор, но имаше доста работа около окачването и спирачките, така че решението падна на 3,6, най-силният двигател, който фабрично е бил в кабриолета. Колега от Будапеща ми помогна да стигна до мотора и през 2015 всичко беше направено. Тогава са поставени втори кардан, диференциал с разпределител 3,6, така че на таблото всичко остана същото. Механично, заради скоростната кутия, той сега може да развие 240 км/ч. През следващата година в плана е нова, модерна петстепенна скоростна кутия, която ще бъде в комплект със същия диференциал което теоретично ще повиши максималната скорост на 305 км/ч." Година преди слагане на скоростната кутия, Божидар е сложил спирачки от R129 Silver Arrow edition, а те с нововградения мотор се показали като идеални. Окачването Sportline след това е заменено с H&R пружини и Bilstein B8 амортисьори.
Още една от промените с които Божидар е изключително горд са фаровете, а играта с тях е започнала през 2009 година: "Първо сложих кристални фарове, защото мислех, че ще се вижда по-добре, но не, защото бяха по-лоши. После дойдоха ксеноните, но и тях ги смених. Наред бяха прожектори, а и тогава промених философията и гледах автомобила да бъде колкото е възможно по-близо до оригинала. В тази back to basis фаза стигнах до идеята, че тези фарове ще изглеждат чудесно със стъкла, полирани отвътре. След много търсене, след половин година и петнайсетина разбити чифтове стъкла, дойдох до това. Тези фарове на колата сега са трето поколение. През 2012 са вкарани и дневни светлини." През следващата година на Божидар в Германия невестулка прогризала платнения покрив, тогава се тръгнало и в търсене за твърд покрив. Тогава Божидар имал доста късмет, защото компанията, която произвеждала покривите за Мерцедес-Бенц А124 при описване на инвентара намерила една непродадена бройка, така че лично го монтирала и пригодила към неговия автомобил: "След шест години, благодарение на тази невестулка, успях да намеря покрив. Отвътре го боядисах в цвета на колата, претапицирах го и най-накрая имах този твърд покрив." Следващ на ред бил багажник за северноамериканския пазар, а късметът го следвал и тогава. Благодарение на един канадец с балкански произход, Божидар купил багажник на прилично евтина цена. От Segin джанти Божидар преминал на тези, които в момента са на колата. Предните джанти трябвало да бъдат стеснени с половин инч и днес носят 225/40 гуми, докато на задните размерите са 255/35. Последният комплект промени се отнася до музиката, и тук Божидар с голямо внимание ръчно е прокарал кабелите през интериора и в усилвателя в багажника, а тогава са вкарани и предна и задна камера, микрофон е скрит в огледалото за обратно виждане, а и спортна изпускателна система и още много. Все пак, без оглед на всички промени, Божидар казва, че автомобилът винаги може да се върне в оригинално състояние, защото всички части са запазени.
Много автомобили са влизали и излизали от семейството, но Божидар по въпроса за своя класик с трикраката звезда е доста ясен: "Този автомобил е изключение от всякакви сметки и каквото и да се случи, той не отива никъде." Дори и след толкова години проведени заедно, безброй авантюри, които са преживели и часове вложени в това което днес го прави специален, Божидар има още планове за него. Между другото, на тяхното голямо пътуване не се вижда края.
Автор: Джордже Сугарис
Фотограф: Милош Никодийевич
