Въпреки че съществуват големи разлики, защото на Каталуния липсва компактността на Словения, по-малко е излизането на референдума за независимост и този регион в Испания не е получил подкрепата на силните чужди правителства, сепаратистите се оглеждат в бивша Югославия, пише британският "Файненшъл Таймс". Вестникът съобщава, че лидерът на сепаратистите Карлес Пучдемон през 1991 г в Словения се "дивил на мирните и демократични начини по които словенците да постигнат своите цели".
Властите в Европа главно не показват заинтересованост за причината за каталунската независимост, обаче правителствата в Берлин, Париж, Лондон и други европейски държави не желаят разпадането на Испания и не мислят, че сепаратистите имат правна или политическа основа за това.
Когато става въпрос за по-близък анализ на ситуацията, обединен фронт на ЕС прикрива слаба връзка или две, пише в анализа на Файненшъл Таймс, с даване на пример с някогашната югославска република Словения.
Докато каталунските сепаратисти са напредвали с кампанията думи на подкрепа са дошли от Словения. Президентът на Словения Борут Пахор на 1 октомври, когато Мадрид прогласи хаотичния референдум за независимост за незаконен, заяви, че много словенци "в сърцето си" са с народа на Каталуния.
Емоционалната привързаност на словенците към каталунските сепаратисти е разбираема, пише в статията.
Словенците на референдум на 23 декември 1990 година са гласували за отцепление от Югославия, а на 25 юни 1991 словенският парламент е приел документ за самостоятелност и независимост на Словения и пое контрола над своите граници, с което тази република излезе от бивша СФРЮ.
След това започна десетдневна война, защото югославската власт не призна словенската самостоятелност, която завърши с напускането на членовете на ЮНА от Словения.
"Словенците сравняват своя опит като малък народ, който живее под, както тогава са смятали, доминацията на сърбите в Югославия, докато Каталуния е под властта на Мадрид", изтъква Файненшъл Таймс.
Както се съобщава, лидерът на сепаратистите в Каталуния Карлес Пучдемон е посетил Словения през 1991 година и се "дивил на мирните и демократични начини на словенците да постигнат своите цели".
Все пак, жителите на Каталуния не са обединени по въпроса на независимостта както са били словенците. Участието в Словения е било повече от 90%, а 90% от каталунците гласуваха за независимост от Испания, но в Каталуния участието е било 43%. Избирателите, които са били против независимостта са бойкотирали референдума.
Както се споменава в текста, на Каталуния липсва компактността на Словения. Според данните на каталунските власти от 2013 година, около 46% от жителите на Каталуния говорят испански като главен език, 36% говорят каталунски, а 12% двата езика еднакво.
Допълва се, че е ясно, че повечето от онези, които говорят испански език искат техният регион да остане дял от Испания.
Вестникът съобщава, че съществува разлика и когато става въпрос за лидерството. Може да се смята, че премиерът на Испания Мариано Рахой има "тежък" подход към каталунската криза, но той не е някогашният диктатор Франсиско Франко, нито бившият сръбски лидер от края на 20 век Слободан Милошевич.
"Испания е демокрация", споменава Файненшъл Таймс.
Оценява се, че може би най-голямата разлика е тази, че референдумът за независимостта на Словения е получил подкрепа от мощните чужди власти. "Каталуния и Кюрдистан не са имали такава подкрепа", заключава се в текста на британския вестник.
