"Първо те мразех, после скришом съм те гледала, а сега редовно те следя и твоите мисли деля с целия свят", е едно от редицата съобщения, които всекидневно получава Андрия Терзич. Обичат го, не го обичат, хвалят, критикуват, следят явно и тайно докато той пише за онова което чувства и преживява. Мнозина в неговите думи, които понякога знаят и да заболят се разпознават, а най-храбрите с подкрепата на този сърдечен момък се сблъскват с болни истини и намират сили да продължат напред. В интернет всекидневно кръжат мисли с подписа А.Т.:
"От всички безсънни нощи, най-драги са ми били онези в които съм мислил за теб..."
"Мога ли да дойда да те обичам..."
"Чакам те, изглежда това правя най-добре."
"Имам пълен ъгъл неизпълнени едвачакания."
"Липсвамеси"
"Или късаш или те късат..."
"Желанието гази възможностите"
"Падам понякога. Това е животът. Ставам и още по-силно се залетя. Това е характер."
"Отвъд пътя - истина" е първата книга на Андрия Терзич (37), която е публикувал през 2014 година като е взел пари от лихвари и влязъл в една от своите най-големи житейски авантюри, решавайки се да живее своята мечта. Оттогава е привлякъл стотици хиляди последователи в интернет, обожатели и "лайкове". Казва, че с отиването на 2016 г "лайковете" вече не са храна за егото, а това вече е споделянето. Андрия Терзич е всестранен и самоук. Не е завършил школа за ИТ, но го канят на трибуните да съветва други как да владеят социалните мрежи.
Живей своята истина
- Аз живея онова което пиша. Ако имате сърце, своя мечта и своя идея, не съществува нищо което да ви спре от вашия път. Най-щастлив съм когато на този път срещна хора, които ми казват, че съм ги накарал да размислят, поправил съм им деня, повдигнал мотивацията.
Винаги е, казва бил силен, но допълва, че понякога е имал грешни цели. Израснал е в Ужице, в семейство на интелектуалци. В основното училище е бил чудесен математик, ходил е на състезания по физика, докато по сръбски език имал тройка. Напуснал е следване по политология във Факултета по политически науки, защото не се намерил в това. Когато му се отдала възможност да потърси щастие в чужбина, тръгнал след нея, но на този път животът му се усложнил.
- Лутах се, ходих от хора до хора, сблъсквах се с тях, говорих, пътувах, завърших в холандски затвор където научих най-ценните житейски уроци - спомня си Терзич. - В един момент бях лишен от свобода, защото имах фалшифициран български паспорт. След някакво време ме депортираха вкъщи.
Време на съзряване
Часове и дни в мрака, без майка, телефон, хляб... много такива спомени по-късно се намерили в неговата първа книга "Отвъд пътя истина".
- В тези околности се сблъсках с всичко онова което никога не разправях със себе си. Трябва да пробудиш енергията, която имаш, за да откриеш кои са твоите цели. Като влезеш в клинч със себе си разбираш, че ти е останало само да се бориш. Някак съзрях в това време, но остана дял от мен който понякога обича и да е безобразен. Удрям го всеки път като се пробуди, но това ниво на безобразие, за да минеш през живота понякога е повече от нужно.
Онлайн звездните мигове преживява през последните години. По този начин се занимава с откриването на човешката душа, научно и слоесто.
- Аз съм човек, който е много чувствителен и нямам проблем да го покажа - казва Андрия Терзич. - Най-големите биткаджии и пълководци са писали най-хубавите любовни песни, а на Балканите са най-храбри и най-сърдечни онези, които са най-чувствителни. Чувствителните се борят за правда, а всичко което е обратното на това се отбива от мен. Такива хора са страхливци.
Храброст и чувствителност
Докато някои се плашат, че ще бъдат наранени и крият усещанията, Андрия буди чувствата в хората и им дава храброст да се отворят.
- Животът ми е дал храброст. Мога да кажа какво усещам, нямам проблем с това. Най-хубаво е да се пропагандира любов и да я разделиш завинаги от омразата. Своите най-хубави текстове съм написал потиснат и разочарован.
Нервира го тактиката в мъжко-женските отношения и казва, че жените често си служат с това.
- Винаги съм бил отворен, а жените често ми казват, че имат впечатления, че винаги са ме познавали. Все пак, по-добре минават в тези отношения ония, които са тактици и не казват веднага всичко. Предателството боли повече от която и да е болест. Имам зад себе си и връзки, които са траели и няколко години. И на себе си и на другите винаги казвам: когато ти е тежко - изплачи се. Това правя и аз, а след това "взимам меча и тръгвам". Изплача се, обърша сълзите, обличам костюма и тръгвам в света. Който не е плакал не е и усетил силна болка. Дълбоко усещам и знам да помествам хора със своята мисия. Ако една особа преломя и мотивирам да стане и да тръгне напред съм успял в своята мисия. Трябва да се вярва в здравата дума и мотивация.
Книги в багажника
Като хлапе е брал череши при комшиите и ги продавал в щайгички, продавал е комикси на площада в Ужице, отворил локал с приятел, бил в дългове много пъти. Борил се сам, гледал, мерил, падал, ставал и никога не се е предал. И днес има големи планове.
- Моята цел е усвояването на Америка, Китай, Русия и световния пазар. Първият сърбин съм, който е имал промоция на автобиографичен роман в Пекин. Трудно ми е да контролирам стреса и плащам данък на стреса със своето здраве. Много вярвам в хората, идеализирам ги и това ми е най-голямата слабост.
Неговият роман казва, че отвъд пътя е - истината. Къде да я потърсим, питат се мнозина, докато Андрия е сигурен, че знае къде се намира тя.
- Човек трябва да мине пътя отвъд себе си. Онова което вижда тогава е ИСТИНАТА. Веригата е когато вземеш решение и ясно го браниш. Никой в началото не вярваше в това което правя. Майка ми накрая на промоцията дойде и каза, че не е вярвала, само толкова колкото се е очаквало от нея като майка. На моя брат са говорили как не могат да вярват, че говоря на всички, че книгата ще е бестселър, а аз казвах това нонстоп, имах визуализация, "видях" броя на своите последователи. Всичко това съм предвиждал.
Седем пъти е прочитал книга на един американски автор, която му е променила погледа над много неща.
- Книга и мъдър човек могат да ти променят живота ако си готов да четеш и чуеш. Онези, които имат най-много проблеми със себе си и другите не слушат никой и нищо. Когато един ден биха станали и казали, че желаят да се променят и техният живот би се променил.
81% от читателите на Андрия Терзич са жени. Най-много са от Белград, Нови Сад, Подгорица и Баня Лука. Със 100 книги в багажника тръгнал на море и продал всичките. Ето така живее Андрия Терзич.
- Моята книга е скъпа. Ако цената й е евтина то тя става такава. Така е скъпа, но пак е 150 динара по-евтина от две бири на Златибор в кръчма или струва колкото два билета за магистралата в двете посоки. С евтиния омаловажаваш и убиваш културата. Не съм виновен аз, че издателите поевтиняват работата на своите писатели.
От Китай до Барайево
Кога ще напишеш цитат само за мене?, питат го фенове и някои девойки. Андрия казва, че в цитатите влага само истина, но допълва, че хората често не са готови да я чуят.
- Нямам проблем да кажа "извинявай" и "обичам те", нито мълча за онова което чувствам. Твърде малко е това между хората, а бих казал, че много "обичам те" изговарят като лъжа. Липсва ни много повече искреност. Трябва да си умерен във всичко. Не трябва да бъдеш твърде много каквото и да е. Аз прекалявам във всичко, отворен съм и широк, никога не пресмятам. Затова и пия лекарства за високо кръвно. Трябва да се спре, а аз умея в понеделник да съм в Китай, а в сряда в Барайево на промоция на книга, докато междувременно преговарям и се надбягвам със спонсори, директори по маркетинг, разсипвам много енергия. Още се уча как да забавя.
Автор: Бранка Гайич
Фото: Йелена Влаткович
