След участието на писателката Херта Мюлер в Югославския драматичен театър, ясно е, че организаторите на Панаира на книгите са направили грешка. Трябваше да се договорят с надлежните органи и писателката да поканят на военен парад, никак на място където се събират любители на книжовността. Заради това, че се вижда, че тя предпочита военностратегическия път до национално освестяване, радиация, която урановите бомби оставят в пространството и че не вярва в ефикасността на метафорите и книжовните изрази.
Да бяхме умни и да направим така, няма съмнение, би било място да се проведе предаване на Херта Мюлер в Югославския драматичен театър на тема - "Влиянието на урана върху освестяването на залуталите европейски нации!" Предполагам, че в околностите на военен парад ще отвори сърце и ще приравни и Съветския съюз с Руската Федерация, така да опита да ни убеди как освобождаването на Белград през 1944 г е било относително и как е дошло време за вдигане на паметници на нацистките войници! Не се съмнявам, че тя докрай би изразила своята хуманност с констатацията, че и те са били хора. Както и да го обърнем, по онова което е изговорила в театъра, тя е искала да каже "всъщност всичко е като във футбола където накрая, във второто полувреме всякак побеждават немците."
Има много начини да се срещнем с Херта Мюлер. Може би, все пак, би било най-добре да поканим Мюлер, няколко дни по-рано в Крагуевац. Там протоколът би я накарал да положи цветя на губилището на крагуевските ученици и учители и което е най-важно, трябва да мълчи. След онова което е изговорила в Югославския драматичен театър така би било най-добре. Оказа се, именно, че когато нобелистка говори с речника на войник, й се отнема онова което литературата не търпи. От свое име и под знака на Нобеловата награда оправдава цивилни жертви. Несъмнено всичко това прави, както казва, не заради себе си, а в наша полза. Алфред Нобел се пържи в гроба, защото негов лауреат твърди, че употребата на динамит и по-лоши изобретения са нещо здраво за човешкия род и освестяването на нациите!!!
Грешка е, следователно, че Херта Мюлер е поканена на Панаира на книгите. Тя нашето гостоприемство можеше да усети, да кажем, и като гост на Панаира на автомобилите. Същата сграда само няколко месеца по-рано. При нас наистина има повече посетители на Панаира на книгите отколкото на автомобилите, но би се намерил тук някой неин обожател, който обича "мерцедес". Представям си Херта Мюлер край "мерцедес кабриолет", горда като онези войници, които марширували в Белград през април 1941 след бомбардирането на Белград, което е било много по-слабо, твърдят специалисти, нейни колеги, от онова което направи НАТО през 1999 година.
Във времето когато сме растели Херта Мюлер и аз (тя е само година по-голяма от мен), решаваща роля върху мисленето, но и на светогледа не са играли идеологически послания, които тя е изкопирала от времето на съветската окупация на Румъния и изговорила в Югославския драматичен театър. Това правеха книгите и филмите. Може да се предположи, че по същото време сме чели Солженицин и патили за заточеници като Денис Денисович. Когато сме гледали "Съкровището на Сиера Мадре" или по-късно Брус Лий, сърцето ни е било за прогонените или унижените и по правило сме стояли на страната на по-слабите. Това бяха времена когато думата беше крепост, а не курва, както днес. Херта Мюлер ни учи, че такова мислене е изхабено и изглежда сякаш още тече борбата с вампирите, които до нея стигат в облика на Николае и Елена Чаушеску. Заради тези травми тя вярва как НАТО бомбите по Сърбия са осигурили, че те никога няма да се върнат! Защото ако не е така и да има правда, Нобеловата награда вместо на Херта Мюлер през 2009 година щеше да бъде връчена на най-големия жив австрийски писател Петер Хандке!
Емир Кустурица
