Чудновата особеност на Тито и целия негов режим е мълниеносното приспособяване. Пет-шест години след това застрашително начало същите тези болшевики провеждат либерализация. Изкуството и културата стават почти напълно свободни (ако не пипат Тито и междунационалните отношения). В икономиката се въвеждат много елементи на пазара. А най-важното - въвежда се свободно движение, което е напълнило държавата с туристи, а Запада с югославски гастарбайтери.
"Мнозина биха казали, че съществува не толкова тайна връзка между сърбите и комунизма вградена в сръбския манталитет", с това изречение историкът Предраг Маркович започва своя авторски текст за сръбското отношение към комунизма, а поводът е 100 години от Октомврийската революция.
Маркович пише за три предполагаеми сръбски наклонности, които ако се докажат, биха могли да потвърдят тази връзка между комунизма и сръбския манталитет. Става дума за склонността на сръбския народ към егалитаризъм, колективизъм и водачи със здрава ръка.
Може ли да се докаже поклонението на лидера, пита Маркович.
"Най-авторитарният от Обреновичи, Милош, по-често се занимава с бунтовете срещу своята власт отколкото със сушите и наводненията. Той поне се върнал на власт след сваляне, докато всички негови потомци на власт са избити или прогонени (Милан)", пише Маркович.
По-нататък в текста той посочва:
"Бихме могли да кажем, че по времето на второто властване на Караджорджевич истински водач на сърбите е бил Никола Пашич. И неговата мощ е била подкопавана от всяка възможна страна. И от краля, и от противници, и от партийни съмишленици. Опитите на Милан Стоядинович да въведе култ към вожда по пример на европейските диктатори, са пропаднали. Например, трябвало е младежи в униформи да скандират: "Лидер! Лидер!", но присъстващи чули подигравателно "Дявол, дявол!". И поред огромните, вероятно най-големите икономически успехи в историята на Югославия, употребата на много съвременни пропаганди и публично гласуване, получил много малко мнозинство на изборите през 1938 година, което му коствало британската подкрепа. А Тито? Хем не е бил сърбин, хем най-дълго е владял без големи вътрешни изкушения. Дали неговото управление е доказателство, че сърбите обичат комунизма, а още повече комунистически диктатор?", пише Маркович.
Авторът изтъква, че чудновата особеност на Тито и целия негов режим е било мълниеносното приспособяване.
"В началото не е имало по-суров болшевизъм в Европа. Никъде, по сметките на Сърджан Цветкович (изключвайки СССР), не са избити толкова хора (в проценти да не говорим), никъде по-бързо не са изтрити граждански партии и конфискувано имущество.
Пет-шест години след това застрашително начало същите тези болшевики провеждат либерализация. Изкуството и културата стават почти напълно свободни (ако не пипат Тито и междунационалните отношения). В икономиката се въвеждат много елементи на пазара. А най-важното - въвежда се свободно движение, което е напълнило държавата с туристи, а Запада с югославски гастарбайтери. Стотици дисертации са написани в Запада пълни с похвали за този режим, който е намерил златната среда между Изтока и Запада. Югославяните са пренебрегвали големи и културни нации в Изтока каквито са поляци, чехи, унгарци, хвалейки се със своите паспорти, вегета, чинии, дънки и чуждестранна валута...", пише между останалото Маркович.
