Неговото проникване в живота на Балканите в трудовете "Мостът на Дрина", "Травнишка хроника", "Прокълнатия двор" и много други, както и приносът към книжовността не са останали незабелязани - на 26 октомври 1961 година Иво Андрич получи Нобелова награда за литература. Така стана първият югославянин получател на най-престижната световна награда за литературно творчество.
Единственият сръбски нобелист Иво Андрич е роден преди 125 години, на 9 октомври 1892 година в Долац край Травник в Босна и Херцеговина.
Рождението на Иво Андрич е записано в църквата Свети Иван Кръстител в Травник от енорийския свещеник Юрай Пушек под пореден брой 70. Тук е записано, че Иво Андрич е законен син на управителя Антун Андрич (1863 - 1896) и майка Катарина (моминско Пейич), роден на 9 октомври в Травник на улица Зеняк №13, кръстен в католическа църква.
Колко интересен живот е имал свидетелства и фактът, че Иво е повтарял седми клас в Сараевската гимназия, масон, дипломат, председател на тайна ученическа противоавстрийска организация на Хърватската напреднала младеж, но и член на Стоядиновичевата Югославска радикална общност, посланик на Югославия при Адолф Хитлер, но и председател на Съюза на писателите на Югославия след Втората Световна война и член на Комунистическата партия, но никога близък на Тито като Мирослав Крлеж. Но, на първо място - най-големият югославски писател на всички времена.
Нобеловата награда
Неговото проникване в живота на Балканите в трудовете "Мостът на Дрина", "Травнишка хроника", "Прокълнатия двор" и много други, както и приносът към книжовността не са останали незабелязани - на 26 октомври 1961 година Иво Андрич получи Нобелова награда за литература. Така стана първият югославянин получател на най-престижната световна награда за литературно творчество. При вестта за получаването на наградата Иво Андрич е казал:"Нобеловата награда смятам като изключително признание за целокупната литература на моята държава".
Срещата с Хитлер
В книгата "Господар на разказа" академик Крешимир Немец описва и посланическия опит на Андрич в Берлин. Малко е необичайно, че Хитлерова Германия е приела Андрич за югославски посланик с оглед на това, че Андрич е бил поддръжник на атентата срещу ерцхерцог Франц Фердинанд, поборник за обединението на южнославянските народи и уверен противник на германизацията. Все пак, Немец пише, че Виктор фон Хирен, шеф на немското посолство в Белград, изпратил телеграма до множество адреси в Берлин в която се застъпва номинацията на Андрич да бъде приета. Описва Андрич с думите: "По времето на своята дълга работа в Министерството на външните работи Андрич винаги е поддържал много близки отношения с посолството на Германия и във всички преговори е показвал дълбоко разбиране за исканията и интересите на немската политика. Целта на неговото пращане в Берлин е да се покаже колко голяма важност се придава на мястото на посланика в Берлин и как съществува силно желание да се подчертае продължителността на сегашната политика към Германия. Андрич е получил орден Гроскройц след посещението на господин Нойрат в Белград."
Както се съобщава в книгата на Немец, Андрич е облечен в тъмносин фрак извезан със златни мотиви, обгърнат с пелерина, с триъгълна шапка украсена с бели щраусови пера на главата, на 19 април в присъствието на министъра на външните работи Йоахим фон Рибентроп предал дипломатическа нота на немския канцлер Адолф Хитлер. След церемония е проведен и прием на който Хитлер бил домакин. Канцлерът разговарял с Андрич куртоазно за подобряването на немско-югославските връзки в науката и културата. Ден след предаване на дипломатическата нота Андрич е седял в ложата на голям парад организиран в чест на рождения ден на Хитлер, пише Немец.
Фондация Иво Андрич
В момента на смъртта, 13 март 1975 година, имал непълни 83 години, а в бележника му е останала записка: "Мисълта за смъртта предизвиква, сама по себе си, в човека страх. А при книжовника и всеки "обществен работник" с това идва още и отвращение от глупавите и неискрени некролози, които ни чакат..."
Според завещанието, което през юни 1975 е обявено за валидно, е създадена Фондация Иво Андрич на която се полагат всички средства от авторски хонорари както и личните спестявания, включително и паричната част от Нобеловата награда.
Първото заседание на Управителния съвет което е водено от Родолюб Чолакович е проведено година след смъртта на писателя, на 12 март 1976, а за пръв управител е избрана неговата дългогодишна сътрудница Вера Стойич. Оттогава до днес Фондацията бди над книжовното наследство на Андрич и дава награда, която носи неговото име, а се връчва годишно за най-добър разказ или книга. Всяка година Фондацията продава правата за публикуване на произведения на Андрич на различни световни езици.
На рождения ден на Иво Андрич във Фондацията, която носи неговото име както всяка година се връчва наградата и се представя годишника "Тетрадка", който излиза вече четиридесет години и винаги в цялост е посветен на Андрич и неговото дело.
"Големината на Андрич, Достоевски, Танидзаки е в това, че обръщат внимание на традиционната култура, култура на Изтока, но са фокусирани към съвремието, както и аз. Андрич, по някакъв начин, смятам за свой предшественик, защото е бил достатъчно храбър, открито човечен да види цялата пълнота на живота на мюсюлманите по тези простори. Обръщал е внимание на детайлите, така ни е показал, че всички сме направени от същия материал", заяви Орхан Памук в интервю за РТС когато миналата година беше гост на Сръбската академия на науките и изкуствата.
