събота, 28 октомври 2017 г.

Чедомир Антич: Сърбия помни като златни години време когато са арестувани професори, икономиката е тласната в бездна, а територии са й отнети

Čedomir Antić: Kao zlatne godine pamtimo vreme kada su hapšeni profesori, ekonomija gurnuta u ambis, kada su Srbiji otete pokrajine
От друга страна сръбството от комунистическата власт винаги е виждано като реакционен враг и потенциален хегемон. В Сърбия и Черна гора, единствени между югославските страни, е съществувало по времето на Втората Световна война значително антифашистко движение, което не е било комунистическо.

"За сръбския народ съществуват редица диаметрално противоположни стереотипи. Два говорят за това, че сърбите главно са комунистически или антикомунистически настроени", пише историкът Чедомир Антич в авторски текст за списание за отношението между сърбите и комунизма, а поводът е стогодишнината от Октомврийската революция.

От една страна, факт е, че Сърбия най-дълго в Европа е задържала символите на реалния социализъм, пише Антич, допълвайки че "остатъци на икономическата система са се задържали чак години след управлението на Милошевич".

"Разделението между комунистите в Сърбия, на малобройни, но влиятелни граждански "левичари" и мнозинството т.нар. "националболшевики" е било най-значителният вътрешен стимул за многопартийност и същински е отредило разделението в сръбското общество което съществува и днес. Единствената алтернатива на сегашната система, на политически маргинали, но и в съзнанието на повечето граждани, и днес е точно югославската политическа версия на марксистката антиутопия", пише Антич.

Той подчерта, че всички народи помнят някакво "златно време" най-често от периода на национално израстване през 19 век.

"Сърбия е може би единствената държава в Европа, която като златна епоха си спомня времето, когато са й били отнети покрайнини, когато са арестувани и изхвърляни от университети професори, а икономиката е била бутната в бездна от която после логично се върнала войната. От друга страна, сръбството от комунистическите власти винаги е виждано като реакционен враг и потенциален хегемон. В Сърбия и Черна гора, единствени между югославските страни, е съществувало по времето на Втората Световна война значително антифашистко движение, което не е било комунистическо. На първите следвоенни избори, въпреки всички злоупотреби, се оказало, че в Сърбия между всички югославски страни е най-големият процент граждани гласували за "кутия без бюлетина", по-точно срещу възникващия режим", пише между останалото Чедомир Антич.