Привилегия е, казват, да си негов съотборник. За него никой нищо лошо няма да каже. Звезда е, голяма звезда, но и здраво на земята.
На 37 години е и продължава и няма намерение да спре. Без съмнение най-добрият десен бек в света, кошмар за вратарите, пленява с разнообразието и лекотата с които играе, а неговата "левачка" е прославила и Македония, държавата, която толкова обича и с която безкрайно се гордее.
Легендарният Кирил Лазаров говори пред Спорт Клуб за дълготрайността, феноменът Барселона и Никола Карабатич, Ненад Перунчич, гордостта, че идва от държава, която има първенец на Европа, ключовото решение през 2010 година, неуспехите на Сърбия, известния наказателен удар...
"В какво е тайната на успеха? Поред здравословното хранене и живот мисля, че става въпрос за характера на спортиста. Върховните спортисти имат това в себе си да не се отказват лесно, винаги са амбициозни и имат желание да победят. Това е борба със себе си, не с другите и желание да покажеш на другите, че още можеш. Това е моята история, а мисля, че е така и с други върховни спортисти на моите години. Роден си да обичаш спорта и да се занимаваш с него от любов. Не е лесно и трябва да правиш жертви. Като старея трябва да работя още повече върху себе си във всички сегменти. Храната, иновация в тренировките... За мен това е удоволствие и наистина се наслаждавам. Не ми е проблем тренирането, нито мач, винаги съм мотивиран. Не знам колко още ще играя, но както минава времето все повече имам желание за победи и тежко ми се отразяват загубите. Доволен съм и горд от всичко което съм направил, влагам в себе си и мисля, че съм добър пример как спортистът трябва да се държи, не само на моите години, а и в по-младите възрасти", изтъква Лазаров и продължава:
"Колкото по-рано започнете да живеете изключително живот на спортист ще ви е по-лесно. И на мен са ми показвали какво трябва да правя, обаче не приемах това сериозно. Бях много по-непрофесионален. Ако се държах различно може би бих бил още по-добър играч".
Опитният македонец през лятото, след четири сезона проведени в Барселона, напусна Каталуния и се пресели в Нант. Треньорът на френския клуб Тиери Анти го представи на привържениците като "хандбалния Меси."
"Приятни са комплиментите, но аз съм наясно какво правя и винаги съм бил реален. На мен не ми трябва който и да е, няма значение дали става въпрос за приятел, неприятел или привърженик, да ми каже: "Кириле днес беше добър или лош". Винаги знам какъв съм бил. Разбира се, комплиментите ме ласкаят, но те понякога носят допълнително напрежение и не са добри. Противниците се мотивират, очакванията са големи и напрежението умее да пречи. Всичко това е хубаво, получил съм уважението което заслужавам, но преди важни мачове се създава заряд. Винаги се опитвам да бъда здраво на земята, знам кога какво трябва да кажа и как да се държа, а всичко с цел на терена да покажа каквото се очаква от мен."
Лазаров не знае колко му е отскокът и колко време може да проведе във въздуха при скок за стрелба, а разоряващата "левачка", твърди, не е толкова покосяваща.
"Мисля, че нямам твърде силен удар, а е много добре технически изграден. Имам и изграден репертоар от стрелби и това е онова което ме прави малко неугоден в сравнение с други играчи. Просто, техниката трябва да се тренира, анализира, да се гледат записи на мачовете... Винаги е добре да се промени нещо за следващия мач. Както и при храненето и начина на живот, изключително е важен самоанализът."
Години противниците опитват да намерят решение за бомбите на Кирил, но редица рекорди потвърждават, че винаги е на крачка пред противника.
"Не бих казал, понякога намират решение, а понякога аз съм по-добър. Това е тази психологическа борба с вратарите и противниковите защитници. Хандбалът е интелигентна игра, подобна на шаха, само, че шахът е статичен, седиш и мислиш, а тук трябва да бъдеш добре подготвен, за да свършиш работата. На мода са испанските треньори, които претендират за стил игра "шах-хандбал". В Испания отидох през 2010 година, на 30 години, и работих с екстремно добри треньори, с Талант Душебайев, а помощник му беше нашият сегашен селекционер и треньор на Вардар Раул Гонзалес. По-късно бях при Чави Паскуал и много промених и усъвършенствах в своята игра. Никога не трябва да бъдете доволни с постигнатото и не смеете да мислите, че сте на върха."
"Винаги в живота може да се научи още и ако си умен и усвояваш добре нещата, които ти липсват можеш да напредваш както в живота, така и в кариерата."
Треньорът на Нант го е сравнил с Меси, а не е далеч от истината и констатацията, че е като най-добрия баскетболист на Кливланд Леброн Джеймс от година на година все по-добър.
"Ключов детайл беше отиването в Испания. Мисля, че на Иберийския полуостров станах с 30% по-добър хандбалист отколкото бях, поне що се отнася до тактическата част на играта. Много по-лесно стигам до онова което искам да направя. Знаете, понякога в живота трябва да имате и късмет, късметът трябва да се заслужи, а някак пътят ме отведе към Испания, тогава най-доброто първенство в света. Аз съм доказателство, че никога не е късно ако нещо се желае и ако имате късмет. Ако бях отишъл в Испания по-рано може би бих бил още по-добър, но никога в живота не е късно да се правят добри неща".
В списъка с най-добри стрелци в Шампионската лига четирима играчи в Топ 7 идват от нашите простори. Разбира се, Лазаров е неприкосновен, а тук са още Никола Карабатич (французин със сръбски произход), Момир Илич и Марко Вуйин. Нищо не е случайно, допълва нашият събеседник.
"Това което ние балканците и играчите от бивша Югославия имаме в себе си, такъв талант и характер, няма никой на света. Не е случайно, че точно тези четирима хандбалисти се намират в самия връх. Затова сме и успешни във всички спортове, някои повече, някои по-малко. Когато бих избирал отбор винаги бих избирал играчи от тези простори. Спомням си, като бях в Барселона често разговарях с клубния доктор и се шегувах, че Барса не би била това което е, ако няма балканци в отбора. Винаги е добре в отбора да имате поне един балканец, който в тежки моменти знае да пусне кръв и да направи нещо характерно и да поведе останалите момчета. Поне да се разядоса и да даде тази енергия. Играчите от бивша Югославия са търсена стока, особено в хандбала."
Македонците имат Кирил, Югославия и Сърбия някога имаха Ненад Перунчич. Актуалният треньор на Цървена звезда също така години беше на върха.
"Спомням си го, бях дете и знам, че е било тежко да бъде спрян. Той в своето време е бил един от най-добрите, ако не и най-добрият играч в света. Трябвало да се залети и да постигне гол от центъра. Бил е различен тип играч от мен, класически стрелец, почти неудържим. Знаел е да играе хандбал, с дълга кариера и е играл във върховни отбори", казва Лазаров, който един ден може да тръгне по стъпките на Перун.
"Никога не се знае, имам в себе си нещо. Следя, разбирам нещата, интересува ме хандбалът. В нашата къща, сега както всичко е достъпно, винаги се гледа хандбал. Имаме повече телевизори, за да са доволни всички. И жената и децата и аз. Спортът ме привлича, а ще видим какво ще бъде. Няма да бърза и да размислям преждевременно."
Македонецът е най-добрият стрелец в историята на Шампионската лига, единствен два пъти подред е бил стрелец номер едно на шампионата на света, а е и първи във вечната класация на голмайсторите на европейските първенства. В кариерата е спечелил 48 трофея, от които почти една трета с Барселона (15) за четири години проведени в Каталуния.
"Барселона е нещо специално, не казват случайно, че е повече от клуб. Говорят, че Кил е на това ниво, но Барса е далеч напред по брой спечелени европейски трофеи. Единственият недостатък е, че лигата в последните години е изразително по-слаба, но ако избирам между Испания и Германия винаги бих избрал Испания и Барселона пред Кил. Това е клуб институция, чудесен град, климат, море..."
В Барселона не е лесно да се пребориш за своите пет минути слава поред футболните и баскетболните звезди. Лазаров е успял и в това.
"Футболистите са главните, след това има много празно място, тогава идват баскетболистите, хандбалистите, футзала и хокея на паркет. Всичко това изглежда приказно като си член на Барселона, с гордост носиш техните цветове, но не е изобщо лесно да се играе и не само да се играе, а и да си на ниво продължително и да имате една от главните роли. Не е същото да имате главна роля и да бъдете само част от 16 играчи. Имал съм тази привилегия с моята работа, качество и упоритост през тези четири години да бъда една от най-важните части и да имам една от главните роли. Добре се държах. Повтарям, изобщо не е лесно, напрежението е огромно. Когато в първенството водиш с 10 разлика се иска да победиш с 15, ако водиш с 15 се иска с 20... Няма отпускане и може би затова са най-големият клуб в света в нашия спорт."
Два сезона Лазаров е делил съблекалня с Никола Карабатич. За момъка роден в Ниш има само хубави думи.
"Дойдохме заедно в Барселона, аз от Суидад Реал, той от Монпелие след добре познатите проблеми около обвинението за уреждане на мачове. Той за мен е най-големият хандбалист в последните не знам колко години. С характер, борец, роден победител, който никога не се предава, импонира с хандбална интелигентност, сила, енергия, която има и дава на отбора. Да го имаш поред себе си ти дава допълнително мотивация и сигурност да изпълниш онова което правиш."
Пътят отведе чудесния бек от Барселона в Нант въпреки че мнозина в Македония се надяваха, че след 17 години проведени в чужбина може да се върне в родината, в редиците на актуалния шампион на Европа Вардар.
"Искрено, беше ме малко и страх да се върна в родната си страна, моята обичана Македония. Ако се бях върнал не бих бил онова което съм сега. Когато си в чужбина имаш пълно спокойствие, посевтен си на онова което правиш, знаеш, че си отишъл там заради хандбала и си му отдаден на 100%. Беше ме страх да се върна, защото в Македония са ми най-близките, приятелите, другарите, които през годините рядко виждам и всичко това след толкова години международна кариера би ме отпуснало. Щях да искам да наваксам всичко онова което пропуснах през живота и мисля, че това би било началото на края на една успешна кариера. Затова не се реших и не исках да поема този риск. Поне засега. Уверен съм, че мога още известно време да бъда на високо ниво в чужбина."
Вардар е шампион на Европа, хандбалистките на този клуб са втори на Стария континент. Хандбалът се обича в Македония, а много се питат как е възможно толкова малка страна да има два върховни клуба.
"Вардар е заслужил да бъде първенец, ако върнем лентата назад това не би било толкова просто. Помни се само, че си бил първенец на Европа, но като погледнеш три, четири години назад виждаш, че не са успели да класират във Файнъл фор. После всичко им се отвори. Това е процес в който трябва да бъдеш търпелив, а когато си упорит и вярваш в онова което правиш идва и моментът да спечелиш титлата. Много са се мъчили да дойдат до върха на Европа, а жените още се мъчат. Изгубиха два финала, имат добър отбор и се надявам, че тази година и те да бъдат най-добрите в Европа."
Хандбалът е спорт номер едно в Македония. Лазаров не поставя въпрос дали може да се задържи на сегашното ниво, иска още по-добри резултати.
"Дали може? Мисля, че трябва да се задържи. Македония заслужава това. И хората, които следят и неизмерно обичат хандбала. Много положително е направено и в националния отбор и в клубовете през последните години. В нашата Федерация имаме правилният човек Живко Мукаетов, амбициозен е и от година на година иска всичко да е още по-добре. Имаме много школи по хандбал и клубове, които искат да инвестират и смятам, че трябва да мислим и да работим над това да бъдем все по-добри и по-добри, а не да се плашим дали ще се задържим на това ниво. Имаме талант, направихме база, децата седят пред телевизора, имат идоли... Имаме и шампион на Европа, както и Металург, който от години работи с младежките категории."
Някогашната Югославия винаги е имала добри хандбалисти и от големите турнири е спечелила седем медала - две олимпийски и едно световно злато, както и сребро и два бронза от СП.
"Дали мога да избера идеален отбор? Много трудно, трябва добре да помисля, за да не сгреша. Набързо бих казал първата мисъл, която ми дойде, но смисълът не е само да отговоря на въпроса Има много добри играчи. Ако Никола Карабатич се смята като наш тогава той е най-добър, ако не... Хандбалът по-рано се играеше различно. Ако бих казал, че Веселин Вуйович е най-добър вероятно бих излъгал. Новите поколения като Иван Балич и още по-младите имат много добри играчи. Наистина е тежко да се избере."
Лазаров твърди, че Сърбия има отлични играчи, а като основен проблем изтъква голямата конкуренция.
"Всички са върховни играчи и заслужават да имат уважение от всички и да бъдат на по-високо ниво. Най-големият проблем е, че Сърбия има и много по-успешни спортове. Баскетболистите винаги се борят и печелят медали, футболният национален отбор е много добър, тук са и ватерполистите, волейболистите, Новак Джокович... Хандбалът е четвърти, пети спорт и никой не се решава да инвестира. Хандбалът не е във втори или трети, а чак на пети или шести план и мисля, че това е най-големият проблем, а Сърбия има извънредни индивидуалности."
В петък в Хърватия започва Европейското първенство, а се очаква Македония, както и през 2012 в Белград, ще има огромна подкрепа от трибуните. В групата са още актуалният първенец на Стария континент Германия, третият от миналото Световно Словения и Черна гора. Македония през пролетта смени треньора и вместо Лино Червар на пейката седна Раул Гонзалес. Тази промяна би могла да означава много.
"Обичам да съм оптимистичен, може би някога и малко нереален. Ние като национален отбор трябва да бъдем скромни и да стоим здраво на земята. Онова което мога да кажа е, че пред никой няма да се предадем, нито дори пред една Германия, но сега да кажа, че победим Словения, Германия, после във втория кръг Дания и Испания би било малко нахално и нереално. Що се отнася до нашата група мисля, че имаме много по-големи шансове срещу Германия и Черна гора отколкото срещу Словения. Те са изключително неудобен отбор и неслучайно бяха бронзови медалисти миналата година. Словения има 16 еднакво добри играчи и върховен треньор Веселин Вуйович, който знае да ги мотивира да бъдат храбри и над 100%. Ще видим, очаква ни тежка работа, някакви обещания е нереално да даваме. Трябва да свършим своята работа и вървим мач за мач."
Лазаров очаква от Словения и Хърватия да се включат в борбата за медалите, Сърбия му е енигма, а добро мнение има и за селекцията на Черна гора.
"Хърватите ги виждам високо. Имат домашен терен, силна логистика, отличен треньор Лино Червар. Те обичат своята държава, горди са, подкрепят спорта... Словенците ще се борят за медали. Сърбия индивидуално е много добра. Колко селекционерът Йовица Цветкович ще успее да събере това е прекалено рано да се каже. Сърбия може да победи всеки, но и да изгуби от всеки, както и ние македонците. Черна гора? Имам добро мнение за селекционера Драган Джукич, който направи отличен резултат в квалификациите в група с Русия и Швеция. Те са мина, въпреки че са новаци на големи турнири", изтъква Лазаров и допълва, че Македония е горда, че отива на ЕП като държава, която има клубен първенец в Европа.
"Но имаме само един домашен играч, който беше част от тази отбор, Столето Стоилов. Да беше гръбнакът на Вардар от македонски национали щеше да означава много за нас. Горди сме и щастливи какво направи Вардар за Македония и как рекламира нашата държава, но от друга страна малко загрижени, че нямаме млади играчи в шампионския отбор. Смятам, че във всеки случай плюсовете са повече от минусите."
Еуфорията е типична за тези простори и често умее да бъде по-голям проблем от противника на терена.
"Ние се борим с този проблем. И на мен понякога ми пречи като капитан на националния отбор. Когато прочетеш нещо хубаво за себе си колкото и да си наясно това те отпуска и в следващия мач получаваш по ушите. Трудно е да се контролира, това е спортна психология. Колкото и да показваш и говориш за това, че след добър мач трябва да бъдеш още по-добър, а не да се задоволиш, противникът идва още по-мотивиран и те побеждава. Примерът работи, победихме неотдавна в Белград Саудитска Арабия с 15 разлика и веднага се писа, че сме играли добре, че сме в силна форма, това е лъжлива картина. Нашият съперник не беше в цял състав, нито ние изиграхме върхово. Изобщо не е време да се хвалим. Всеки мач говори за себе си, всеки ден е нови ден. Всичко зависи с какви глави ще излезем на терена."
Припомни си Кирил и за известния наказателен удар срещу националния отбор на Португалия. Днес не би се опитал да пробва същото поради много причини.
"В последно време трудно се решавам да го повторя. На такова нещо може да се решиш, ако мачът вече е решен и да направиш демонстрация. Това е добре за публиката и хандбалния спорт, но тогава те обвиняват, че не уважаваш противника и вратаря, който всекидневно се опитва да бъде по-добър. Сега съм по-наясно с това и трудно се решавам. И да видя някой да го прави, бих го осъдил. Единствено не бих го осъдил, ако прави това при нерешен резултат. Ако в този момент има храброст нека го направи. Хубаво е когато се говори, но трябва винаги да се уважават противниците. Пробвал съм това още няколко пъти в Испания, вкарвал съм, но съм изпадал и смешен. Спомням си, че веднъж в Барселона опитах и не бях успешен. След това трябваше да платя бирата. Отборът се опитва да стигне до наказателен удар, а тогава идваш ти и хвърляш някакъв удар, за да се самоизтъкнеш и да се появиш по телевизията."
Договорът с Нант му изтича през лятото на 2019 година. За следващите стъпки в кариерата не иска да размисля.
"Плановете са ден за ден. Не можеш нищо да планираш нито в живота нито в спорта. Днес си доволен, утре не си. Днес побеждаваш, утре губиш. Никога нищо не знаеш, животът умее да се обърне за секунди и към добро и на лошо. Най-важното е да се наслаждаваш в онова което правиш. Само така можеш да се задържиш на високо ниво. Аз обичам спорта и не ми е трудно. Надявам се да бъда на ниво още някакво време."
Лазаров работи върху себе си. Неговият официален сайт е достъпен на четири езика, има хандбален лагер в Македония, преди четири години е издал и автобиография...
"Имам добър отбор около себе си. Не бих могъл всичко сам. Лагерът в Охрид от година на година е все по-добър и все повече деца се интересуват. Не знам тази година как ще приемем всички деца, защото капацитетът е до 300 места. Ще ни е трудно да върнем някое дете. Отворихме и хандбални школи в Македония, инвестираме в македонския хандбал. Не можеш нищо сам. Оформих добър екип и искам на Македония и хандбала да върна всичко което са ми дали. С този лагер и школи ще опитаме да изградим нещо ново в нашата държава и да бъдем истински пример как върховните школи трябва да работят. Същевременно ще работим и над образованието, да ги формираме като личности, да знаят как да се държат и да уважават хората. Имаме желание и воля и нищо не ни е тежко. В тази история сме включили много хора от различни градове и наистина е хубаво усещането", заключи Лазаров, който след три сезона проведени в Пелистер играе за Загреб (на два пъти), Веспра, Ал Сад, Суидад реал, Атлетико Мадрид и Барселона.
Президент на Македония
Много в Македония вярват, че Лазаров благодарение на своята популярност може да победи на президентски избори.
"Не бих смесвал политиката и спорта. Нямам такива политически амбиции. Това е комплимент, но знаете какво казват: "Прави онова което най-добре знаеш и за каквото си роден. Аз мисля, че съм роден да бъда спортист и не бих влизал в политиката", ясен е Кирил.
Автор: Бранимир Смилич
