Технология която е в състояние да промени цялата област на сигурността - Теслаграм - е създадена в рамките на изследване на Института по физика в Белград и е защитена глобално чрез патент и марка.
"Този проект се развива в много посоки - в областта на защитата на банкноти, документи, защита на данните, изкуство, а в момента е в ход проект за развитието на Теслаграм за защита на документи", казва за ТАНЮГ Саша Лазович, ръководител на Иновационния център в Института по физика.
Става дума за интердисциплинарно изследване, в което са включени биолози, физици, машинни инженери, защото такъв вид технология изисква много широки знания и упорита работа, понякога и повече от 70 часа седмично.
С дългогодишни изследвания и работа с насекоми, на техните криле учените са открили структури, които са толкова сложни, че съществуващите технологии не могат да ги копират.
"На крилете на пеперудата съществуват структури, които са с големината на частица прашинка, невидими с просто око, които ние ползваме, сваляме от крилете на пеперудата, лепим на документи или на каквито и да е оригинални документи, кредитни карти, паспорти, банкноти... Всяка от банкнотите, например, е защитена с такива люспи, които имат свои единствени характеристики, които не могат да се прекопират", обяснява Даница Павлович, членка на отбора, който работи върху развоя на Теслаграм.
Пеперудата на едното си крило има около 100 000 люспи, така че с едно крило на пеперуда може да се защитят 100 000 банкноти или някакви документи.
В лабораторията в която работят Даница и нейният колега биолог Драголюб Димитрийевич се намира в една камера в която се контролират условията за живот необходими за развитието на пеперуди.
"Така можем от яйца, през ларвите, да стигнем до готови екземпляри, които използваме след тяхната естествена смърт за нашите изследвания", казва Димитрийевич и допълва, че пеперудите живеят средно около 20 дни.
Имат и малка ферма с пеперуди, без да разкриват какъв вид отглеждат, но казват, че не всички видове могат да се ползват за защита.
Самата идея за развой на Теслаграм е тръгнала от д-р Деян Пантелич, изследовател от Института. Технологията се развива от 2011 година, а върху нея работят 20 членове, които поред Даница и Драголюб, са физиците Димитрийе Степаненко и Мария Митрович Данкулов, инженерите Джордже Вукович и Стеван Йованович, Саша Лазович...
Не е еднакво дали Теслаграм ще се ползва за контрол на достъпа до пространства, защита на данни, банкноти, произведения на изкуството или паспорти. Саша Лазович изтъква, че, за съжаление, няма капацитет Институтът да покрие всяко поле на приложение едновременно.
"Теслаграм е защитен с патент, през 2015 година с помощта на средства от Световната банка, и е регистрирана марка. За половината приложения ще имаме резултати до две-три години, но е неблагодарно да се прогнозира", споменава Лазович.
Изтъква, че целта им не е Теслаграм да бъде пласиран и да постигне големи финансови резултати, а да бъде успешен пример, който ще започне подобни процеси в други научноизследователски организации.
"Ние правим Теслаграм, но Теслаграм изгражда и нас като институция, като дял от институция, следващата идея да не отиде по Дунава, а да бъде реализирана, в полза на обществото и държавата", казва Лазович.
Онова с което са особено горди в Института е фактът, че тази институция през низ години е успяла да върне определен брой хора от чужбина, които сега са значителен дял от работещите в нея.
"Хората назначени в Иновационния център са предимно образовани в чужбина, а тогава сме се върнали в Сърбия и започнахме да развиваме и наука и технология. Задачата на всеки Иновационен център е да създаде връзка между икономиката и науката", изтъкна Лазович.
Съгласен е и директорът на Института Александър Богойевич, който казва, че в тази институция има повече от 30 групи, които са фокусирани на развоя на различни производства, софтуери, идеи...
"Връщаме много специалисти от чужбина, повече отколкото отиват там. Никога няма да спрем напускането, защото това би бил край, ние всъщност ги даваме под наем за някакво време, а тогава се връщат, подсилени, с опит, който не биха имали тук. Това е голям успех, в последните пет-шест години е по-голям броят хора, които се връщат и това укрепва и нашата институция и нашето общество", обясни Богойевич.
Допълва и че се трудят все повече и науката, която се "случва" в Института да пренесат до хората. "Важна ни е комуникацията с обществото, от което сме финансирани чрез данъците. Искаме да покажем на обществото, че това е полезно за тях по различни начини", заключава Богойевич.
