Всякак икономическите мотиви са доминиращи когато става дума за емиграция в западни държави, но в случая на Сърбия съществува цял низ допълнителни мотиви, които объркват - както широката общественост, така и политиците. "Вие от една страна имате напускане на високообразовани кадри, които в отиването виждат възможност да напредват професионално, но и финансово да осигурят своите семейства", казва за ДВ Владимир Петронийевич, директор на Група 484. "А от друга страна имате ниско образовани кадри, които в системата за убежище - което иначе няма да получат - например в Германия, виждат възможност да осигурят своето основно съществуване. Германия и в двата случая е в самия връх по привлекателност за емиграция от Сърбия".
Но, въпреки че икономическите мотиви са основни, те не са единствените, твърди Петронийевич. "Хората са недоволни от качеството на живота в Сърбия в някакъв по-дълбок, същински смисъл. Преди всичко са недоволни от една система на ценности, която не се промени по тези простори, а е наложена още от деветдесетте години, когато много неща, които би трябвало да са на дъното - изплуваха на повърхността. Просто, хората търсят една уредена система в която животът се развива по един нормален начин".
Партокрацията - една от причините за емиграцията
Ако бихме опитали допълнително да преведем този вид недоволство на всекидневен език, може да се каже, че на хората им е дошло до гуша от преследване на връзки и познанства по повод всеки житейски проблем - от записването на детето в детска градина до посещението на лекар. Към всичко това се прибавя ценностната система, която е наопаки в това което е останало от културата в Сърбия, а накрая на цялата тази верига се намира напредването по политическа линия, или просто една партократична система в която житейският и професионалния успех са свързани изключително с партийната принадлежност.
Към този момент за ДВ обръща внимание и икономистът Милан Ковачевич, който казва, че в Сърбия политиката е пред професията, и за мнозина това е мотив за напускане на държавата: "Такава е ситуацията преди всичко в обществения сектор, въпреки че го има в частния сектор, който е създаден от процеса на приватизация. Имате власт, която се грижи само да контролира медиите, а тогава в такава ситуация нямате и натиск от народа това да се промени. А тогава в някои сектори като медицината, от който да речем голям брой отиват в Германия, имате кадрови назначения, които предизвикват бунт в работещите, защото не става дума за специалисти, които са на върха в своята професия. Всичко това може да се впише в причините за напускане."
Силата и безсилието на държавата
По-богатите и по-развити държави по този начин получават високообразована работна сила или просто необходими кадри, но този процес от друга страна всякак оставя демографски и социални последици в Сърбия. Усилията на държавата Сърбия да въздейства над този процес и евентуално да намали броя напускащи, не са много големи. А не са големи и сръбските възможности, защото говорим за държава в която средната заплата е някъде около 400 евро. Миграциите са просто неминуем процес, а също така не е възможно просто да се забрани на някой да отиде там където има нужда за неговите знания и способности.
Милан Ковачевич изтъква, че държавата "да кажем донякъде е разбрала значението на IT сектора и сега опитва някак да осигури на този сектор да работи в Сърбия". Но, казва Ковачевич, "тук съществува опасност от прекалено голяма намеса на държавата. Държавата колкото може да помогне, толкова може и да попречи. Тук преди всичко мисля за данъчната система на държавата, която с прекалено големи облагания може много негативно да повлияе на развоя на бизнеса в Сърбия. А тук още не съществува съзнание, че каквото и да прави държавата тя взема за него от джобовете на гражданите и икономиката."
Сърбия - дял от глобалното движение на миграцията
Емигрирането от Сърбия във всеки случай може да се раздели на две групи, законно и незаконно. Владимир Петронийевич смята, че незаконната миграция може да се намали само със сътрудничество с държавите, в които отиват гражданите на Сърбия, но и с процес на либерализиране законната миграция. Най-голям проблем в този смисъл Петронийевич вижда във факта, че "миграцията в Сърбия в най-голям брой от случаите е еднопосочен билет. Не съществува онова което наричаме циркулярна миграция. Проблемът не е, че хората напускат, мобилността в края на краищата е основата на Европейския съюз, а това че не се връщат и нямат контакт с родината когато веднъж си тръгнат. Те някои знания могат да придобият само на Запад, но истинският въпрос е защо ние не използваме тези знания в Сърбия".
По подобен начин вижда проблема и Милан Ковачевич, който казва "от примера на България и Румъния виждаме, че членството в ЕС не е гаранция, че ще попречите на напускането на хора от страната", и допълва, че в този смисъл "лошо е това, че в Сърбия ситуацията се подобрява бавно и никой не се връща. А тук бихме имали двойна печалба, някой първо би се усъвършенствал в Германия, да кажем, и би донесъл това знание обратно".
Владимир Петронийевич заключава, че Сърбия по някакъв начин би могла да научи нещо от развитите държави, които решават въпросите с емиграцията със засилена имиграция. "Проблемът с медицинските работници в Германия се е появил, защото техните лекари са започнали да отиват в среда където са могли да заработват още по-добре и да се усъвършенстват, казва Петронийевич. "Сега би трябвало да се види дали съществуват някакви държави в Източна Европа, или в Изтока генерално, от които Сърбия би могла да привлече кадри, които й липсват? Ние трябва да бъдем дял от глобалното движение на миграцията и трябва да направим система, която е в състояние да предложи нещо", оценява директорът на Група 484.
Автор: Ивица Петрович
