Дино Мехич е от онези от ИТ сектора, младите за които и в икономическата мъка на Балканите всички врати са отворени. Все пак и Дино не виждал изход от едно малко място в централна Босна и повярвал на хора, които не познава и предложение което, ако за него се помисли с хладна глава, звучи прекалено добре, за да бъде истинско. Казали му само да плати 200 евро за месечно настаняване и за своя сметка да дойде в Шпигелау, баварско градче близо до границата с Австрия и Чехия. Ще го чакат, казали, стая само за него, разрешение да работи и работа по специалността и всичко, трябва да е, звучало като малка гастарбайтерска утопия.
Когато накрая стигнал пред разнебитена селска къща в която трябвало да живее, разбрал, че се е хванал на прилично евтина измама. Петдесет души от Хърватия, Сърбия и Босна и Херцеговина са били побрани в десетина стаи, тук някъде имало и легло за него, само че "агентите" сега искали 500 евро месечно. И още му казали, че заради уреждането на документите ще му отбиват по 15% от всяка заплата. Между другото, никаква ИТ фирма не е чакала Дино и той разбрал, че вероятно ще завърши работейки на черно, обезправен и ограбен. Вкъщи се върнал когато "агентите" искали да му вземат и паспорта.
Дино изобщо не се казва Дино и своята история разказва за ДВ, както и много други, под условието да не разкриваме неговото истинско име. Защото работниците от бивша Югославия, които работят на черно в Германия главно се срамуват, защото са се подлъгали на трик, но са и уплашени да не обидят мрежата на измамниците за които твърдят, че са добре организирани и потенциално опасни. Освен това, всеки който макар ден е работил на черно е нарушил закона - ако говори за това публично, в най-лошия случай би могъл да влезе в затвора, в по-благия би могъл да остане без права да пътува туристически в Шенгенската зона.
Главните износители на работници на черно
Появата е масова. Според последните достъпни данни, само в първата половина на миналата година са започнати 65 755 процеса срещу нелегални работници. До тези вътрешни данни на немската митница, която е задължена за борбата с работата на черно, достигнал вестник Велт, а се предполага, че броят неразкрити случаи е многократно по-голям. Между десетте държави, които са главен извор на работници на черно се намират, освен много малката Черна гора, всички останали от балканската чакалня за ЕС: Албания, Сърбия, Босна и Херцеговина, Македония, Косово. Изброени са още Украйна, Молдова, Турция, Виетнам и Гана. Най-дълбоките черни дупки са строителния бранш, ресторанти и хотели.
Местните вестници в Германия са пълни със статии според които десетки служители на митницата са обкръжили строеж от който нелегалните паникьосано опитали да побягнат. Бригадирите или представители на фирмата, която върши работата по правило казват, че нямат представа за това, и всичко прехвърлят на подизпълнителите. Хванатите работници най-често не знаят какво да кажат, защото нито знаят езика, нито какво ще им се случи. Класическа мярка е изгонването от Германия. Ако в себе си имат някакви фалшифицирани документи, тогава митницата ги предава на полицията и ги чака наказателно производство.
"Бяхме настанени в контейнери. Това не изглеждаше никак. Четири кревата в един контейнер. Храната беше наша, в близост имахме магазин и получавахме 50 евро седмично за храна. Нямаше шанс от това да се прехраним, харчех и пари, които бях понесъл от Сърбия", казва Секулич. "Нямахме никакъв договор, нещо попълвахме във фирмата, но кой знае какво е било." Когато питаха кога най-накрая ще има работни визи, получиха нещо на словенски отпечатано на обикновена хартия.
"В този момент изобщо не съм размислял, само исках да се върна вкъщи, детето ми имаше седем-осем месеца. Върнах се без нищо. После като размислях, няма да му оставя пари...". Когато написал статус за това във фейсбук, писали му, твърди, още деветима души прецакани по същата мариборска схема. Но дошли и заплахи - че ще го застрелят, че ще го издадат за работа на черно... Така Дарко Секулич е получил наказателни обвинения във Вальево и Марибор. "Ще доведа това до края, няма да ги пусна за нищо на света. Имам свидетели, които са били, които са работили..."
"Човешката наивност няма край"
Горан Зрнич се е наслушал на истории като Дарковата. Той е председател на Работнически съвет, организация от Любляна, която се занимава със защита на работническите права и която е помагала и на Секулич. Казва, преди онези предполагаеми визи, които Секулич и останалите майстори получили в Германия, на всички е дадено фалшифицирано потвърждение за това, че са въведени в системата на здравното и социалното осигуряване на Словения. Стандартна измама, пояснява Зрнич.
"Ние тук имаме огромни проблеми с това да убедим Института за здравно осигуряване, че не може един такъв официален образец да не бъде кодиран, да няма някаква защита. Това е най-обикновена хартия и само я подпечатват." ДВ видя официално писмо от Института за здравно осигуряване до което Секулич стигнал по-късно - там ясно пише, че никога не е бил осигурен в Словения.
Но неинформираността на работника е главното предимство на онези, които се представят като "агенти" или "посредници", често в социалните мрежи. Зрнич ги нарича "сводници". "Успяхме много пъти да решим работниците да бъдат изплатени, но ето отново отиват през някой си там. Човешката наивност няма край, това е катаклизъм. Има хора на които сме помагали няколко пъти, някой се учи по-бързо, някой по-трудно, някой изобщо не мисли за себе си. Идеята е в това да разбере, че заради себе си и своето семейство би трябвало да потърси информация", говори Зрнич за ДВ.
Словенската фирма "Слугер" преди три месеца - след случките за които е говорил Дарко Секулич - отворила филиал и в Сърбия. Според Агенцията за търговския регистър, обитава на новобелградския адрес Зеленгорска 1Г, а юридически представител е Дарко Месичек, един от онези, които Секулич споменава като измамниците от Марибор. ДВ въпреки многократните опити не успя да стигне до Месичек.
По-добър късмет имахме с фирмата "Фортуна Персонал", която, според собствената реклама, е в контакт "с хиляди и хиляди работодатели" и обещава успех ако им пратите биография, видът работа с която се занимавате и данни за контакт. С множество измамени работници с които говори ДВ - между тях и Дино Мехич от началото на историята - твърдят, че тази "посредническа агенция" е всъщност машина за измами. Като отговорни лица там фигурират Саня Ковач и нейния съпруг Александър Майер, уж настанени в Берлин. Фейсбук профилът на Саня Ковач е изпълнен с генерични фотографии на усмихнати готвачи, сервитьори и водопроводчици.
В комуникация чрез фейсбук с журналист на ДВ Саня Ковач отрича, че работниците, които чрез "Фортуна Персонал" отишли на работа в чужбина някога са измамени и твърди, че това са лъжливи истории, които разпространява "конкуренцията". Тя "посъветва" ДВ да "заобиколи" тази фирма и заплаши със съдебен иск. "Фортуна Персонал" има организиран превоз, школа за немски, изваждане на документи и всичко което е нужно човек да работи, а върху това работят 50 човека и ви предупреждавам, че ще ви съдим ако някъде се спомене в какъвто и да е контекст нашето име, защото така съдим и тези, които споменавате и сме ги съобщили в полицията, а тази година имаме акция по чистене на измамници!!!"
Износ на безработица - хубаво за всички
До истинската истина е трудно да се стигне. Немската митница по правило се спира при обработването на работниците, които хване, че работят на черно. По времето на бившата република Югославия едва ли е бил регистриран сякаш съществува мото, че всеки износ на безработица е добър. В този край незаинтересоваността на властите и отчаяните маси, готови да повярват в ловджийски истории за виза, която само не е стигнала или чак са наясно, че ще работят на черно, необезпокоявано работят мрежи от измамници - от посредника в края до работодателя в Германия.
В сръбското Министерство на труда казват, че разрешение за работа на територията на Сърбия в момента имат 105 посреднически агенции за назначаване в чужбина ("Фортуна Персонал" не е в този списък въпреки че на своята страница предлага контакт и за Сърбия). Допълват, че контролират периодично работата на тези агенции, ако има жалби и препоръчват на всички, които искат да работят в чужбина да проверят списъка на регистрираните агенции, да не тръгват без подписан договор, работна виза и разрешение за работа. "Гражданите много често самостоятелно намират работа в чужбина и тогава са в голям риск да не им е осигурена предвидената защита", стои в отговора на Министерството на въпроса на ДВ.
Франо Планинич, помощник-министър на външните работи в Босна и Херцеговина, в писмен отговор за ДВ казва, че за реализирането на правата в работните отношения винаги са надлежни държавите в които работниците работят, консулствата на Босна и Херцеговина могат в това да предложат консултантска помощ. Упътвайки ни за измамите допълнително да известим полицейските агенции в Босна и Херцеговина и Германия, Планинич пише че "Министерството на външните работи на Босна и Херцеговина няма информации, че в последните години е имало измами на наши работници в СР Германия". От това може да се заключи, че в това министерство слабо следят медиите.
"Едните се грижат само как да изнесат своите граждани, а другите как по-добре да ги сдъвчат и употребят. Това е суровият капитализъм във връзка с политиката, сякаш искаме да излезем от кризата", допълва Зрнич.
Веднъж сдъвкан и използван, Дарко Секулич от Вальево все пак не се отказва да се пробва отново на Запад. Несъденият майстор сега работи в местна автомивка за относително малко пари. Казва, че планира с цялото семейство да напусне - но този път не през Словения и никак на черно. "Сега започнах курс по немски, трябва да взема изпитите по езика и ще пратя биография. Завършил съм училище за техници по градинарство, моята жена също. Има търсене в Германия за това, планираме да отидем всички."
Автори: Саня Кляйич, Айден Камбер, Неманя Руйевич
