петък, 5 януари 2018 г.

30 г от смъртта на най-големия сръбски баскетболист в историята - Пит тренирал със стихове на сръбски песни

Пит е бил закърмен със сръбската традиция. Баща му го е приспивал със сръбска песен и докато е тренирал, тази песен му е била лайтмотив. Пит Маравич е починал преди точно 30 години, в 41-ата година на живота...

Официалната история казва, че разказът за отношенията между сърбите и НБА е започнал когато един брадат момък от Прийеполье, който месец преди падането на Берлинската стена, облякъл екипа на най-големия баскетболен отбор на осемдесетте години, Лос Анджелис Лейкърс.

Познавачите на баскетболните събития и хронистите на тази игра ще ви върнат още по-назад, ще говорят за сърбина "Пистол" Пит Маравич.

И наистина, когато се говори за сърбите в НБА, винаги трябва да се започва от Пит Маравич, или може би от неговия баща, който е организирал първите големи турнири за сръбската диаспора преди Втората Световна война.

Маравич старши, с прякора Прес - сравнявали са го с "Питсбърг прес", тъй като е бил по-информиран от вестниците - на практика е създал Пит Маравич, един от най-големите иноватори и дрибльори в баскетболната история. Сигурно е бил най-живописната поява в света на баскетбола в своето време.

Такъв Пит е бил директно производство на своя баща. Вероятно и най-гениалният баскетболист на всички времена.

Една от неговите биографии започва с цитат на Боб Дилън, който чул по радиото, че е починал Пит Маравич и казал: "Знам, това е онзи човек, който можеше да играе и със затворени очи."
А тази тъжна новина се разнесла из Америка преди точно 30 години, на 5 януари 1988 година. Починал е от сърдечен удар на баскетболния терен на 41 години.

Пит е бил закърмен със сръбската традиция. Баща му го е приспивал със сръбска песен и докато тренирал, тази песен му била лайтмотив. А стиховете гласели: "Чуй сине, очите мои, пази онова което е твое". Марк Кригъл в бестселъра на Ню Йорк Таймс за Пит Маравич сравнил Пит с Моцарт и Елвис Пресли - защото баскетболът го е ползвал като изразно средство. И защото е бил като Пресли - бял, който интерпретирал нещата в черен фасон.

Говори се, че е плакал когато неговият отбор загубел. Говори се и че често идвал на мачове прилично пиян - ха, недейте да казвате, че това е заради сръбската кръв! - че е вярвал в извънземните. На покрива на своята къща веднъж е написал: "Вземете ме!". Така казват. Веднъж е казал, че най-голямата фантазия в живота му е да е невидим, за да може да "свали главите на богатите банкери".
Пит Маравич е играл в Атланта, в екипа на Джазмените, който първо играл в Ню Орлиънс, а после в Солт Лейк Сити, който днес играе като Юта Джаз и накрая на кариерата е, в опит да спечели пръстен от НБА, играл за Бостън Селтикс. Но, контузии не му дали да стане шампион в НБА.

Неговият екип с номер седем е изваден от употреба в Юта Джаз през 1985 година. Когато отборът Хорнетс се преселил от Шарлът в Ню Орлиънс, а отечеството на джаза отново получило клуб в НБА, и този отбор Ню Орлиънс Хорнетс през 2002 година в чест на най-добрия баскетболист, който е играл в техния град, извадил екипа с номер седем.
Пет пъти е бил играч в Мача на Звездите, два пъти в най-добрия отбор на сезона. Средно е постигал над 24 точки. И днес официално е най-добрият колежански играч в историята.

Когато през 1996 година е отбелязван половин век НБА лига, и когато символично са избрани 50 най-добри играчи в историята, Пит Маравич е бил един от избраните, които вече не са били между живите. Отишъл си е твърде рано. Само година след кончината на неговия баща Прес.